Първото, и най-важното от гледна точка на икономиката, е свързано с бюджета на държавата. Правителството пое нещата в момент на силни и резонни съмнения дали държавата ще може да се справи с тазгодишния бюджет или той ще се издъни под краката й. Сто дни по-късно можем да кажем, че
за момента положението изглежда овладяно
Въпреки че приходите продължават да спадат, това вече правят и много разходи на държавата. Месечните дефицити през август и септември станаха достатъчно малки, за да няма голяма тревога. Данните за фискалния резерв към края на октомври също показват липса на сериозно влошаване и през третия месец на правителството.
Ограничаването на държавни разходи по принцип е трудно, още по-трудно е то при спадаща стопанска активност, така че това постижение на правителството никак не е малко. Остават два месеца изпитание, за да могат с право да се хвалят, че са спасили един сериозно застрашен бюджет.
Освен това в рамките на стоте си дни правителството в лицето на
министерството на финансите успя да подготви бюджет и за 2010.
С оглед смяната на министри и министерски екипи през юли и началото на август, успешното подготвяне на проектобюджет за следващата година си е направо постижение. На всичкото отгоре той, въпреки набора от възможни възражения, изглежда последователно премислен в иначе не особено приятните новини, които носи поради кризата.
Има и поне две свършени неща, които ще имат значение отвъд хоризонта на текущата криза. Едното е
свалянето на изискуемия капитал за регистрация на фирми до символичното едно евро.
Това е типична мярка за подобряване на бизнес средата, която няма значими минуси, но за сметка на това отваря възможност на много хора без големи ресурси да пробват предприемаческия си шанс. Колкото повече пробващи има, толкова по-голяма е вероятността някой да успее, от което за обществото произтичат само ползи.
Другото свършено нещо в стопанската сфера е
осъществяването на връзка между информационните системи на митниците и на данъчните.
Този иначе елементарен акт така и не можа да бъде извършен от три предходни правителства, като всяко от тях се позоваваше на грандиозни и многоетажни обяснения и извинения.
А това просто нещо е най-ясният намек до момента, че може би това правителство е наистина поне малко различно от предходните.
Със сигурност има и неща, които този поглед пропуска, но и тези не са малко за сто дни. И все пак остават доста области на правителствено действие в областта на стопанството, в които нещата едвам започват или изобщо не са потръгнали.
Една област на частичен напредък е
възстановяването на европейското финансиране,
което е особено важно в условията на криза като алтернатива на намаляващите частни капиталови потоци.
Напредък определено се вижда и се чува откъм Брюксел, но дали и доколко правителството ще се възползва от увеличените възможности за "усвояване" е изцяло въпрос на бъдещето.
Дори и през стоте дни да са били положени някакви основи в тази посока, все още никой не бива да се радва, защото "усвояването" не се е проявило.
Друга област на частичен напредък е
прецизирането на българската позиция за енергийните проекти.
За разлика от предходното правителство, когато първо нещата се обсъждаха с партньорите от Европа и после се отиваше в Москва, новото правителство буквално обърна нещата.
Първо се разговаря с руските представители, след което новостите в ситуацията се споделят с партньорите от Европа. Това отваря значителни възможности и увеличава свободата на действие на правителството, но остава да видим какво ще направи то с нея.
Трета област на частичен напредък е подходът на правителството по отношение на
обсъждането на идеи в областта на икономическата политика.
Две важни идеи - ударното увеличение на някои акцизи и преместването на фискалния резерв от БНБ в търговските банки - бяха не просто замислени, но и пуснати за автентично, т.е. преди вземането на крайно решение по тях, обществено обсъждане.
В резултат на автентичния обществен дебат идеята с акцизите беше прецизирана, а идеята за фискалния резерв изцяло изоставена. Това е положителна, но само първа стъпка.
Остава правителството и парламентът най-сетне изрично нормативно да регламентират необходимостта от предварителна оценка на въздействието на предлаганите политики и механизмите за задълбочен обществен и експертен дебат да заработят постоянно за всички замисляни политики, не само за някои.
И накрая
две неща, които трябва да бъдат поставени в категорията "несвършени",
въпреки опитите на правителството да прави нещо и в тези области.
Първото е реформата в разходната част на бюджета. Въпреки обявените съкращения в административните разходи, истинската работа по тази реформа тепърва предстои. Тя се състои в действителното въвеждане на принципите на програмното бюджетиране, при което всяка година всяко ведомство започва планирането на бюджета си от нула и го структурира по програми и проекти с ясна логика и разумен очакван и после оценяван обществен резултат.
Кризисна година, при всички други предизвикателства, е прекрасна възможност да се постави началото на подобна реформа, но до момента такава заявка няма.
Второто несвършено нещо е само косвено свързано с икономиката, но е важно - реформата в правораздавателната система. Там сме свидетели повече на скандали, отколкото на промени.
Няма знакови фигури в затвора, няма значими хора, реално обвинени за безобразията от предходния мандат, има замеряне с тайни доклади и вътрешни разпри в съдебната власт.
Вярно е, че скандалите може и да са показател за назряващи промени, но нищо фактически не се е случило. А без да се промени правораздавателната система, бизнес средата няма да има как да се характеризира със сигурност на имуществените права и с ефективно изпълнение на договорите и един от основните дългосрочни проблеми на стопанството засега остава нерешен.
Не е трудно да се изброят и други несвършени неща, но все пак става въпрос само за първите 100 дни. Следващите 100 са прекрасна възможност поне някои от тях да бъдат свършени.
Източник: "Сега"
Последвайте ни
