Балцерович за България: Само 1% бюджетен дефицит? Много добре!

В�с �становяването на световната икономика зависи от решенията на САЩ и другите големи страни, но все още е рано да се правят прогнози.

Това каза Лешек Балцерович, автор на икономическата реформа в Полша по време на прехода. В момента той е преподавател в Икономическия университет във Варшава, а за него поляците казват: „много е добър, само да не сте преминали през неговата терапия".

Той прие в кабинета си няколко български журналисти и живо се поинтересува от ситуацията в България. Ето как реагира той, когато научи, че страната ни ще завърши годината с по-малко от 1 процент бюджетен дефицит в интервю, излъчено по Дарик радио:

- Това е много добре. Само 1 процент бюджетен дефицит. Тук ние имаме повече от 6% и следващата година ще се увеличи.

- Вече има някои позитивни сигнали от икономиките на САЩ и еврозоната. Какво можем да очакваме?

- Има все повече индикации, че рецесията е достигнала дъното си. Големият въпрос е колко бързо и силно ще бъде възстановяването и дали то ще бъде прекъснато или не. Сега е трудно да се отговори на този въпрос, защото възстановяването ще зависи предимно от политиките на основните страни като Съединените щати и Германия, а ние не знаем точно какви ще бъдат тези политики.

Първо, като резултат от кризисния мениджмънт, понякога се случва да злоупотребят с огромните фискални стимули и като резултат държавната намеса се увеличава твърде много.

Такъв е случаят на САЩ, които трупат голям бюджетен дефицит, Великобритания, Испания, но това, което има значение за целия свят, са САЩ, защото те имат най-голямата икономика. Въпросът е как ще решат да се справят с този проблем и също толкова важно е по какъв начин - как те смятат да намалят бюджетния си дефицит.

Има два начина: бърз - чрез увеличаване на данъците и втори - чрез намаляване на разходите.

В този момент увеличаването на данъците ще бъде лошо за всички. Намаляването на разходите е много по-добро решение, но кои разходи?

Военните разходи? Ако Съединените щати намалят военните си разходи, тогава кой ще бъде световният полицай? А ние се нуждаем от добър полицай. Европейският съюз е много слаб в този аспект. Вижте какво стана в Афганистан.

САЩ изпратиха хиляди войници, а Европейският съюз ограничава разходите си. Но военните разходи като цяло са малко като процент.

Другият вариант е да се съкратят социалните разходи. Така че големият въпрос е как те ще намалят бюджетния си дефицит? Ние не знаем още каква ще бъде консолидираната програма, това прави трудно да се правят прогнози за САЩ, а те имат голямо влияние върху ситуацията в останалите държави.

Ние можем да кажем същото за всички страни, които имат такъв проблем, всъщност почти всички страни имат проблем с увеличения бюджетен дефицит.

Другият въпрос е монетарният. Централните банки разхлабиха монетарната си политика и инжектираха много допълнителни пари - т.е. ликвидност, но въпросът сега е какво смятат да правят с изключително нарасналото количество пари.

Има все повече и повече дебати дали тези пари не създават нови балони от активи, по-специално в развиващите се икономики, които имаха спешна нужда от помощ, защото е съвсем видно, че цените на суровините като петрола се повишават.

Ако тази политика на лесни пари и образуване на балони продължава, някои хора с основание ще продължат да се опасяват от инфлация.

Въпросът е кога основните централни банки ще започнат да затягат монетарната си политика. И ние към днешна дата не знаем. Това не е лесен въпрос, нито е технически. Това не трябва да се случи нито твърде рано, нито късно. Много е важно да се уцели точният момент.

- Мислите ли, че сега е времето някои страни да се присъединят към еврозоната или ERM 2?

- След като веднъж страните са изпълнили маастрихтските критерии, те веднага трябва да бъдат допуснати в еврозоната. Това не представлява никакъв риск за нея.

Рискът идва от Гърция, не от балтийските републики.

И ако България покрива критериите, не виждам никаква причина да й бъде отказано.

Разбира се, може да има някои усложнения заради гръцкия проблем, защото някои хора в Европейската централна банка и в 16-те страни от еврозоната биха казали, че не трябва да се допускат нови страни, защото ще са източник на нов риск. Но ние никога не знаем какво ще се случи.

- Преди няколко дни управителят на БНБ Иван Искров каза, че влизането в ERM 2 и еврозоната е като стрелба по движеща се мишена - тоест условията непрекъснато се променят и то не толкова от икономическа гледна точка, колкото от политическа? А България е във валутен борд, което носи стабилност, а не риск...

- Да, аз мисля, че той е имал предвид точно тези притеснения в еврозоната.

Ако имате фиксиран курс между местната валута и еврото, то тогава вие вече сте изпълнили изискването за стабилност на курса. Защото при вас флуктуацията е на практика нула.

Въпросът със запазването на валутния борд зависи от решението на правителство и от централната банка. Но, след като работи, защото трябва да се променя?

Няма причина да се премахва след като осигурява фискална дисциплина, което е добро само по себе си.

- Мислите ли, че ще е по-лесно няколко страни да се присъединят заедно към ERM 2 и съответно еврозоната, а не една по една?

- Това няма особено значение, защото разрешението е за всяка страна поотделно. Така че колективното присъединяване няма да помогне. Решението е случай по случай.