а) силен - да няма свободни избори
б) слаб - властта да се изземе от НС.
Първото не ни застрашава - българите никога няма да се разделят с правото си да гласуват както решат (вкл. с "правото" да си продадат гласа, за съжаление). Но във второто сме нагазили, засега само до колене, обаче вървим решително напред.
1. Изгражда се отношение към народните представители като към вид служители, и то мързеливи.
Най-първо тук е безобразното изискване те през цялото време да седят в залата, сякаш са момчета и момичета от рецепцията.
Защо сме се вторачили в гласуването с чужди карти? Какво ни грее дали еди-кой си гласува лично в залата, или с есемес от Хасково?
Та 99% от законите се обсъждат съществено в комисиите. Членовете на други комисии не знаят нищо за "т. 3, ал. 2" от закона за пътищата. Те вярват на съпартийците си от "комисията по пътищата" и гласуват като тях.
2. Новата председателка на НС се изживява като началник на депутатите. Да оставим нейните лични културни липси, които тя следва енергично да прикрива. По-лошото е, че главната си задача тази дама схваща като задължение да пази властта ОТ парламента, а не да пази властта НА парламента.
Дотам, че се чудя дали би могла да разбере смисъла на последното изречение...
И това в медийния месец на ГЕРБ. А какво ли ни чака, когато скоро на вятърничавите българи им поомръзне сегашният политически брак?
3. Въвеждат се правила, които "уточняват" конституцията. Що за абсурд е да се забрани на депутатите да образуват нови групи? Кой стои над волята им? И как нашият сенат, т. е. Конституционният съд, проспива това грубо погазване на главния закон?
Слава Богу, този съд отмени друго малоумие: опитът да се ограничат правата на депутати с агентурно или офицерско (в ДС) минало. Т.е. опитът някой вместо народа да каже кой да го представлява.
4. Върхът на всичко е всеобщата радост от падането на имунитети. Имунитетът пази главно опозицията и следователно нашата свобода.
Ако кабинетът получи неограничено право да репресира депутати, колко от арестуваните ще са от опозицията и колко от мнозинството?
Играем си с огъня, хора.
Най-сетне искам да напомня гнева народен срещу г-н Доган, отпреди няма и 6 месеца. Човекът каза, че никакви депутати нищо не решават, а управлява той. Истината възмути милиони. Правилно ги възмути.
Но излиза, че възмущението не е от въпросната практика, а от това, че го е казал турчин. Защото същото правят (без да казват) и г-н Борисов, и г-н Сидеров...
Голямата опасност е да си докараме президентска република (т.е. пряко избиране от хората на министър-председател).
Исторически нашата страна тежнее към лична власт. Историята започва веднага след Освобождението и "пълномощията" на Александър Батенберг. После към Първата световна война цялата власт се концентрира от цар Фердинанд I. Същото става постепенно между двете войни: лична власт на Борис III.
Да не говорим за режимите на Вълко Червенков и Тодор Живков. И във всички тези случаи нещата завършват катастрофално.
След личен режим трева не никне - не само в България, но особено в България.
---------------------------------------
Тази публикация на в. "Труд" е съвместна с радио "Дойче Веле
Източник: "Труд", Дойче веле
Последвайте ни
