Над 85 пъти е променян НК, но и с новите наказания няма да преборим престъпността, посочва в интервю за "24 часа" Искра Фидосова, съпредседател на ПГ на ГЕРБ.
Тя отбелязва, че почти две години се работи по изготвянето на нов НК. Положителното според Фидосова е новата систематика на престъпните деяния, с която ще се подмени сегашният хаос в действащия кодекс - особената част започва с престъпления против живота и здравето, а не с противодържавни престъпления, както досега.
Новият НК е прочистен от състави, изостанали от социализма - от него са извадени престъпленията "безделничество", "спекула" и "просия".
В проекта на новия НК се забелязва тенденция за намаляване на репресивността му. Макар и да не е предвидено намаляване на наказанията за тежките убийства, е намалена максималната санкция за приготовление и подбуждане към убийство.
Проектът предвижда и по-ниски наказания за отвличане. Предложено е и намаляване на наказанията за кражба.
Всичко това няма да доведе до намаляване на битовите престъпления, които стоят като проблем за решаване пред всички нас, смята Фидосова.
Този път еврошамарът си е само за Борисов, коментира "Сега". Точно правителството на Гражданите за европейско развитие на България (ГЕРБ) постави държавата на първо място в Европа по неподчинение на европейското правосъдие.
Комитетът на министрите на Съвета на Европа за първи път разбули коя страна колко правна култура проявява и доколко уважава върховенството на закона. По неизпълнение на решенията на Европейския съд за правата на човека България се класира трета с 9% участие в срамната класация.
Пред нея застанаха Турция с 13% и Русия с 12%. Дипломати в Страсбург обаче веднага преизчислиха тези данни според броя на жителите във всяка държава и се оказа, че България е недостижим лидер, защото при 7,5 млн. жители (от 800 млн. в 47-те държави от Съвета на Европа) тя би трябвало да не надхвърля 0,9%, за да е на средното равнище в Европа, т.е. десет пъти по-малко.Неподчинението на международен съд е висша проява на неуважение на върховенството на закона. България е под наблюдение едновременно и в Съвета на Европа, и в Европейския съюз заради зле работещата си съдебна система и заради ширещата се организирана престъпност и корупция на високо равнище.
От гръмогласните критики обаче слухът й сякаш отслабна и нейните европейски партньори вече се виждат в чудо как да й обяснят, че не се вписва в тяхната среда.
"Змия хващам, политика - не!", заявява в интервю за "Стандарт" Ренета Инджова, отскоро шеф на шеф на Националния статистически институт.
"Заливаме обществеността с числа, данни, показатели, отбелязва тя. - Толкова са много, че въпросът с обобщаването им става все по-важен... Това е една от моите амбиции - да дойде време, когато да можем да синтезираме цялото това производство, така че то да дава една сбита картина.Но поради непрекъснатия характер на производството и заради това, че го нямаме този висш аналитичен ешелон на НСИ, който едновременно да интерпретира резултатите от демографската, макроикономическата, международната и бизнес статистиката, не можем да поднесем синтетична и опростена картина.
Трудно е интерпретирането на толкова много информация. Нашата амбиция е да задоволим максимално определените сегменти потребители.
Имам идеята във всяко направление - специалистът, носителят на статистическото ноу-хау да е този, който да представя на публиката резултатите от нашата работа", посочва Инджова.
"Напусналите ДСБ - в СДС 2012", е озаглавено интервюто в "Труд" с общинския съветник от СДС в София Владимир Кисьов. Според него ДСБ е несъстоял се проект. Младите хора - амбициозни и разочаровани от това, че в ДСБ не се случва нищо и че няма политика, която да им дава шанс за бъдеща кариера, ги кара да напуснат.
А когато в една партия започне процес на ерозия, той ще продължи.
За какво са им на партиите толкова много пари, коментира "Сега". Политическите формации имат сходни нужди, но получават различни субсидии. Някои едва оцеляват, други се чудят какво да правят с полагащите им се средства.
Вариантите за промяна в партийното финансиране са няколко. Възможно е парите да се определят съобразно броя на партийните членове. Разбира се, като се запази условието за бариера, която да се определя от изборните резултати.
Друг възможен вариант е при сегашната уредба да се регламентира, че "излишните" пари, неизразходвани в рамките на годината, се връщат в държавния бюджет.
Вярно, това крие риск да започне безумно пилеене на средства в края на всяка година, но ако внимателно се запише в закона и най-вече - ако стриктно се следи дали ограниченията се спазват, опасността може да се минимализира.
До промени в партийното финансиране рано или късно трябва да се стигне, но това е възможно само под сериозен обществен натиск, защото политическа воля определено няма. Засега обаче темата не изглежда да е в дневния ред на хората.
Най-тежкото от кризата за България отмина, казва в интервю за "Класа" доц. Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси.
"Сега ходим по дъното и чакаме първата скаличка, на която да стъпим, за да се изкачим нагоре. Но искам да подчертая, че България е една от малкото държави, където системите на застрахователното и банковото дело успяха да останат стабилни, което ни спести много ексцесии", отбелязва Вазов.
Пролетариите загубиха и бурканите си, коментира в "Труд" социологът Живко Георгиев. Отдавнашна е тенденцията да спада делът на доходите от лично стопанство в общия обем от доходи на домакинствата. Домашният буркан е все повече екзотика и хоби, отколкото поминък.
Едната причина за това е намаляването и застаряването на селското население. Друга причина е преминаването на част от личните стопанства в земеделски, което ги прави пазарно ориентирани, и доходите, които преди това са били от лично стопанство, са трансферирани в пазарни доходи - от продажби и от собственост.
Много по-важен е растящият дял на работната заплата, която вече заема 52% от домакинските доходи. Увеличаването на дела на заплатите в доходите на домакинствата се дължи на това, че се появяват високоплатени категории труд, и то в белия сектор на икономиката. И също, че все по-голяма част от регистрираните работни заплати са по-близко до реално получаваните възнаграждения.
"Слънчев (бетонен) бряг - от Резово до Дуранкулак", е анализът в "24 часа". С промените в закона за черноморското крайбрежие се спира мащабното строителство в т.нар. зона А - златните 100 метра до морето. Това беше дребният шанс да бъде спряна дивата печелбарщина.
Докато не се вдигнаха на протест кметовете от няколко общини край морето. Но какво ще прави този кмет, когато и последните метри бряг бъдат налети с бетон в неговия град. И тогава ли ще търси нови и нови инвеститори, за да има още и още строежи, та да няма безработица и да е наред бюджетът на общината?
Нещо във формулите за развитието на черноморските общини е дълбоко сгрешено и тези кметове прекрасно знаят къде е грешката, но я премълчават - все в името на печалбата. И си затварят очите за очевидното - че въпросната печалба ще секне много скоро, защото лудите, които искат да ходят на плаж сред бетонни архитектурни чудовища, са на изчезване.
