К ъм 31 декември 2025 г. населението на България е 6 423 207 души. В сравнение с 2024 г. населението на страната намалява с 14 153 души, или с 0.22%. Мъжете са 3 088 245 (48.1%), а жените - 3 334 962 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 080 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години включително. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
В края на 2025 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 557 851, или 24.3% от населението на страната. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.6%), Смолян (31.1%) и Габрово (30.8%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2% и Варна - 21.7%.
Към 31.12.2025 г. децата до 15 години в страната са 891 674, или 13.9% от общия брой на населението. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.7% и Ямбол - 15.2% от населението на областта, а най-нисък - в област Смолян - 10.0% и Видин 11.4%.
Общият коефициент на възрастова зависимост е 61.6%. Най-ниска е стойността му в София (столица) - 50.9%, а най-висока - в област Видин - 75.4%.
Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която нараства до 45.4 години в края на 2025 година. Средната възраст на населението в градовете е 44.6 години, а в селата - 47.7 години.
През годините се променят броят и относителният дял на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени[2] при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2025 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години и 4 месеца за жените и 64 години и 8 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2025 г. е 3 764 842 души, или 58.6% от населението на страната, като мъжете са 1 967 204, а жените - 1 797 638 души. Към края на 2025 г. над трудоспособна възраст са 1 700 684 души, или 26.5%, а под трудоспособна възраст - 957 681 души, или 14.9% от населението на страната.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2025 г. коефициентът на демографско заместване е 75 лица.
Най-благоприятна е стойността на показателя в областите София (столица) - 99, Сливен - 96, и Варна - 89 лица. Показателят е най-нисък в областите Кърджали - 46, Смолян - 49 и Силистра, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 55 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Териториално разпределение на населението
Към 31.12.2025 г. в градовете живеят 4 745 686 души, или 73.9% от населението, а в селата - 1 677 521 души, или 26.1% от населението на страната. В края на 2025 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 192. В 1 280, или в 24.4% от населените места, живеят от 1 до 49 жители. Най-голямото село е Лозен (6 671 души), намиращо се на територията на Столична община, а най-малкият град - Мелник с население 181 души.
С население над 100 хил. души са шест града, в които живее 35.8% от населението на страната.
Към края на 2025 г. страната е разделена на шест статистически района, 28 области и 265 общини.
Статистически райони
Половината от населението на страната (51.9%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 647 хил. души, или 10.1% от населението на страната. През 2025 г. само в един статистически район населението нараства спрямо 2024 г. - Югозападния с 0.15%. В останалите статистически райони населението намалява.
Области
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 69 465 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - с 1 303 813 души (20.3%). Четири са областите с население над 300 хил. - София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.
В сравнение с 2024 г. пет области увеличават населението си, като най-голямо е увеличението за област Кърджали - с 1.7%. При област Смолян е отчетено най-голямо намаление - с 1.9%.
Общини
Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 81 общини с население под 6 000 души живее едва 4.4% от населението на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живее 41.4% от населението на страната, като най-голяма е Столична община (1 303 813 души), следвана от Пловдив (333 994 души) и Варна (331 260 души). Най-малката община е Трекляно - 495 души.
Раждаемост
През 2025 г. в страната са регистрирани 50 496 родени деца, като 50 241 (99.5%) от тях са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 3 187, или с 6.0%. Коефициентът на обща раждаемост през 2025 г. е 7.8‰. Броят на живородените момчета (25 763) е с 1 285 по-голям от този на живородените момичета (24 478), или на 1 000 живородени момчета се падат 950 момичета. В градовете и селата живородените са съответно 37 182 и 13 059, а коефициентът на раждаемост е 7.8‰ в градовете и 7.7‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 11.9‰, и Ямбол - 9.4‰, най-ниска в област Смолян - 4.6‰, и Кърджали - 5.0‰.
Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемост и определя характера на възпроизводство на населението.
Към 31.12.2025 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 246 560, като спрямо предходната година намалява с близо 11 хиляди. Броят на живородените деца, родени от майки под 18 години, е намалял от 2 817 през 2024 г. на 2 636 през 2025 година. Живородените деца от жени на възраст 40 и повече навършени години намаляват от на 2 528 през 2024 г. на 2 469 през 2025 година. Регистрирани са 846 случая на многоплодни раждания. При 841 от случаите са родени по две деца, а при 5 - по три.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2025 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.63.
Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2025 г. е 27.5 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.1 години за област Сливен до 30.8 години за област София (столица). През 2025 г. 49.4% от живородените са първи за майката, а 61.5% са родени извън юридически брак.
Смъртност
Броят на умрелите лица през 2025 г. е 99 479, а коефициентът на обща смъртност[5] - 15.5‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 1 257, или с 1.2%. Смъртността сред мъжете (16.5‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.5‰). През 2025 г. на 1 000 жени умират 1 058 мъже.
Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20.6‰), отколкото в градовете (13.6‰). В регионален аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин - 24.2‰, Монтана - 21.5‰, и Кюстендил - 21.2‰. Най-ниска e смъртността в област София (столица) - 11.1‰.
Показателят за преждевременна смъртност през 2025 г. е 19.8% и намалява спрямо предходната 2024 година (20.2%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има разлики по пол. Умрелите жени на възраст под 65 години са 12.7% от всички умрели жени, докато при мъжете са 26.6%.
През 2025 г. в страната са починали 233 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 4.6‰. За сравнение, през 2015 г. коефициентът на детска смъртност е бил 6.6‰.
Бракове и бракоразводи
През 2025 г. са регистрирани 20 594 юридически брака - с 49 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 3.2‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (15 320) са сред населението в градовете.
През 2025 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 34.0 и 31.1 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.3 години за мъжете и с 0.2 за жените. За 83.6% от жените и 83.4% от мъжете сключеният граждански брак през 2025 г. е бил първи. Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са София (столица) - 4.0‰ и Разград - по 3.6‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Плевен - 2.3‰.
Броят на разводите през 2025 г. е 8 298, или с 352 по-малко от регистрираните през 2024 година. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (67.2%), следват причините „несходство в характерите“ (20.5%) и „фактическа раздяла“ (11.7%). Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 14.9 години.
Вътрешна миграция
През 2025 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 100 203 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 45.2% са мъже и 54.8% - жени. Преселващите се лица във възрастовата група 0 - 14 години са 17.9%, лицата на възраст 15 - 64 години - 65.2%, а тези на 65 и повече години - 16.9% от мигриралите лица. Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (44.0%), последвано от направлението и „село - град“ (25.4%), „град - село“ (21.7%). Значително по-малък, по брой и относителен дял, е миграционният поток по направлението „село - село“ - 8.9% от мигриралите лица.
Външна миграция
През 2025 г. 44 640 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Потокът на имигрантите, включва както и български граждани, завърнали се в страната, така и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната, от тях 45.9% са граждани на страни извън Европейския съюз, 38.9% имат българско гражданство, а 15.2% са граждани на държави от ЕС. Относителният дял на мъжете е 52.6%, а на жените - 47.4%. Сред дошлите да живеят в страната 14.3% са във възрастовата група 0 - 14 години, 72.9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 12.8% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (25.1%), Украйна (18.5%) и Германия (9.1%). През 2025 г. 9 555 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 52.1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0 - 14 г. са 6.0%, тези на възраст 15 - 64 години са 59.7%, а на 65 и повече навършени години - 34.3% от всички емигранти.
Естествен и механичен прираст на населението
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2025 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 49 238 души.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус -7.7‰[9]. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 5.8‰, а в селата - минус 12.9‰.
През 2025 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойност коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-2.2‰) и Сливен (-3.9‰).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 17.9‰, следвана от областите Кюстендил - минус 14.8‰, и Габрово - минус 14.7‰.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2025 г. е положителен - плюс 35 085 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.
Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е +5.4‰.
През 2025 г. най-голям механичен прираст има в областите Кърджали (26.5‰), Бургас (13.1‰) и Варна (12.4‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст e област Смолян (‑5.7‰).
