З имата на 1928–1929 г. остава една от най-суровите, записани в историята на България и на цяла Европа. Студът, който тогава сковава континента, достига невиждани размери — рекордни отрицателни температури, замръзнали реки и езера, спрян транспорт и изолирани населени места. Но най-запомнящото се природно явление за България е замръзването на Черно море — нещо, което се случва изключително рядко и което поколения наред ще разказват като легенда.
- Причините: арктическият студ идва от североизток
В началото на януари 1929 г. над Европа се спуска мощен арктически фронт. Североизточните ветрове носят ледени маси от Сибир и Русия, които достигат Балканите. Температурите по българското Черноморие падат под -15, а на места дори до -20 градуса по Целзий. Морската вода започва да изстива, а постоянният студ без значително затопляне в продължение на седмици води до нещо почти невероятно — повърхността на Черно море започва да се покрива с лед.
#Varna harbour frozen, 1929. In a few instances in history, the Black sea froze solid on its shores. pic.twitter.com/xQVnMPoceH
— Alexander Stoyanov (@Al_Stoyanov) February 27, 2021
Според свидетелства от онова време и архивни данни, морето край Варна и Балчик замръзва на десетки метри от брега, а на места ледът достига до 300–400 метра навътре в морето.
В района на Бургас ледовете стигат до един километър навътре, а в заливите и лагуните — още повече. Морската повърхност, обикновено неспокойна и сребриста, се превръща в матирана белезникава равнина, осеяна с ледени късове и замръзнали вълни.
- „Ходехме по морето“ — спомените на очевидци
Хрониките от онова време, публикувани в местните вестници като „Варненски новини“ и „Бургаски глас“, описват как хората от крайбрежието излизали на замръзналата повърхност, за да се уверят с очите си в чудото. Деца се пързалят по леда, рибари пробиват дупки, за да проверят дали все още има движение на вода отдолу. На някои места се твърди, че по-младите и смелите стигали чак до края на ледената покривка — на стотици метри от сушата.
„Цялото море беше станало като поле. Само далеч, при хоризонта, се виждаше как се движи тънка ивица вода — останалата част беше ледена, нямаше вълни, нямаше шум“, спомня си жител на Варна, цитиран по-късно от местния историк Христо Славов.
Varna, frozen Black Sea, 1929 pic.twitter.com/kANMOKTRQT
— Yasemin Y. Celikkol (@yaseminyusufoff) January 5, 2020
Морето остава замръзнало приблизително десетина дни — от края на януари до първата седмица на февруари 1929 г. През това време температурите не се покачват над нулата. Слънцето се показва рядко, а ледът става все по-дебел — в плитчините достига до 20–25 сантиметра. Когато вятърът утихва, повърхността замръзва напълно гладко, като огледало.
Към средата на февруари настъпва бавно затопляне, ледът се пропуква и започва да се разпада. Но гледката на „бялото море“ остава в паметта на всички, които са я видели.
- Реакцията на хората — между удивление и страхопочитание
Местните жители приемат случилото се като природно чудо, но и като предупреждение. Някои свещеници дори отслужват молебени за по-мека зима, вярвайки, че „морето се е вкаменило от Божия гняв“.
За мнозина това събитие било и повод за гордост — българското Черноморие се появява в международните хроники като „място, където самото море замръзва“.
Фотографии от онова време — редки, но впечатляващи — показват кея на Варна, обвит в ледени сталактити, и лодки, затиснати от дебели ледени пластове в Бургаското пристанище.
- Единствена зима, останала в легендите
Оттогава насам Черно море никога не е замръзвало в такива мащаби. Зимата на 1929 г. остава символ на суровостта на природата и на способността ѝ да ни напомня колко малки сме пред нея.
„Морето тогава не пееше, то мълчеше — и това беше най-странното мълчание, което човек може да чуе“, пише варненският поет Иван Христов в спомените си за онези дни.
