Българската православна църква (БПЦ) - Българска Патриаршия се управлява от Свети Синод, а всяка епархия - от своя архиерей, който носи титлата митрополит.
Върховен ръководен орган на Българската православна църква - Българска Патриаршия е Светият Синод, който се състои от Българския патриарх и епархийските митрополити.
От 4 юли 1971 г. негов председател е Максим, Патриарх Български и Митрополит Софийски.
БПЦ има 13 епархии в България (Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска) и две задгранични (Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно- и Средноевропейска епархия).
Устройството и управлението на епархиите се определят с Устав, одобрен на епархийски събор и утвърден от Светия Синод.
Законодателната власт в Българската православна църква - Българска Патриаршия се упражнява от Църковния събор,
който се състои от архиереите и от избрани по реда на устава клирици и миряни. Новият Устав на Българската православна църква - Българска патриаршия е приет от 6-ия Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г., обн. в изв. бр. "Църковен вестник" от 9 януари 2009 г.
Изборът на патриарх, както и условията, на които трябва да отговаря, са регламентирани в глава 4, раздел II на църковния устав.
Избираемият Български патриарх и Софийски митрополит трябва да е епархийски митрополит, да е не по-млад от 50 години, да е управлявал епархия като митрополит поне 5 години
и да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.
Българският патриарх и Софийски митрополит се избира от Патриаршески избирателен църковен събор, който се състои от:
- архиереите - всички митрополити и епископи на Българската православна църква - Българска Патриаршия;
- по петима представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители - шестима клирици и четирима миряни;
- по един представител на ставропигиалните манастири (Рилски, Бачковски и Троянски), избран от съответния манастирски събор;
- по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит; по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.
След смърт на патриарха на БПЦ, Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав
Постът се заема за една година на ротационен принцип.
Който и да е на този пост, уведомява за кончината поместните православни църкви, президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя и ръководи делата на БПЦ до избирането на Наместник-председател, което трябва да стане в 7-дневен срок от смъртта на патриарха.
Избраният наместник-председател заедно със Светия Синод извършва необходимото за
насрочването и провеждането на избор на нов Български патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца.
След смъртта на патриарх Кирил през 1971 г. ловчанският митрополит Максим е избран за наместник-председател. Точната дата на Патриаршеския избирателен събор определя синодът, който изпраща окръжно до митрополитите да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели.
При кворум от две трети от списъка на епархийските избиратели под председателството на митрополита или определено от него с писмена заповед духовно лице, с тайно гласоподаване и мнозинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия - шестима клирици и четирима миряни.
Списъкът на достоизбираеми за представители на епархията в избора на Български патриарх и Софийски митрополит съдържа имената на 15 клирици и 8 миряни, които отговарят на изискванията, а именно - клириците да са навършили 30 години, а миряните да имат средно образование и без присъди. Протоколът се подпечатва от митрополита и се изпраща в синода.
Светият Синод разпорежда на игумените на ставропигиалните манастири и средните духовни училища да изберат по един свой представител, също така разпорежда всеки епархийски митрополит да определи и двама представители на епархийските си манастири - един монах и една монахиня. Всички те участват в Патриаршеския избирателен църковен събор.
На заседание най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете си,
Светият Синод избира трима епархийски митрополити - кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията.
Когато един или двама митрополити получат необходимото мнозинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с мнозинство две трети от членовете на Светия Синод.
Когато двама митрополити получат по равен брой гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи мнозинство повече от половината от гласовете на всички митрополити. За произведения избор се вписва изложение в кондиката на Светия Синод.
Изборът на патриарх става на Патриаршеския избирателен църковен събор, свикан от Светия Синод в Синодалната палата в определения неделен ден.
След проверка за редовността на избирателните писма на избраните и определени членове на Патриаршеския избирателен църковен събор и в случай, че присъстват най-малко три четвърти от всички членове на избирателния събор, наместник-председателят на Светия Синод след молитва към Бога открива Патриаршеския избирателен църковен събор.
Наместник-председателят приканва Събора да избере с явно гласуване двама клирици и двама миряни за членове на избирателното бюро, на което той е председател. Членовете на бюрото се избират с мнозинство повече от половината от присъстващите.
Когато не присъстват три четвърти от членовете на Събора, откриването му се отлага с един час, след което Патриаршеският избирателен църковен събор се открива, ако присъстват повече от половината от всички членове на Събора.
Когато не се събере този кворум, Светият Синод насрочва избора за следващия неделен ден. След откриване на заседанието наместник-председателят обявява имената на тримата кандидати за патриаршеския престол, избрани от Светия Синод, и приканва членовете на Патриаршеския избирателен църковен събор да изберат с тайно гласоподаване един от тримата.
Гласоподават всички присъстващи членове на избирателния събор. Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.
Когато никой от кандидатите не получи изискуемото мнозинство по ал. 2, изборът се повтаря, като в него участват двамата, получили най-много гласове. За избран се обявява този, който е получил повечето гласове. При равни гласове гласуването се повтаря.
За извършения избор се съставя Акт, който се вписва в кондиката на Светия Синод и се подписва от избирателното бюро и членовете на Събора, след което наместник-председателят закрива Патриаршеския избирателен църковен събор.
Екземпляр от Акта се предоставя на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит. Светият Синод отслужва благодарствен молебен и извършва интронизацията на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит, който поема правомощията, свързани със званието му.
Светият Синод съобщава името на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит
на предстоятелите на Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и го оповестява на обществеността.
