От първо едни го смятаха за нежелателно, а други за безсмислено. И всички заедно за невъзможно. Щом се случи обаче, почти всички изпитаха радост, едва ли не еуфория, пише Андрей Райчев в началото на анализа си, публикуван в "Труд" и излъчен от Радио Дойче веле.
Този парадокс има няколко повърхностни обяснения, най-лесно от които е, че "синият" политически отбор става силен, че излиза от унизителното положение да се класират гарантирано четвърти или пети.
Но процесът е много по-дълбок, поне според мен. Сините тръгват по пътя на своята нормализация, започват да се превръщат от месианска партия с главно "П" в една от многото партии. И това лесно се доказва, ако се сетим за съвсем аналогичния процес, протекъл преди години вляво.Каква е цената на компромиса?
Ако с една дума се опитаме да отговорим на въпроса "Какво всъщност промени БСП в линията Първанов-Станишев?", то отговорът е: БСП се научи да прави компромиси. Тоест, да върши неща, с които не е съгласна, които не смята за правилни. Най-ясният пример тук е влизането в НАТО. Тук са и плоският данък, отварянето на досиетата и т.н. и т.н.
Цената на това никак не е малка, а всъщност огромна: получаваш вечни проблеми с идентичността, т.е. вечни вътрешни напрежения, заживяваш с усещането, че не си само добър.
Губиш защитата на самочувствието на уникален, на единствено прав и прекрасен. Какво придобиваш на тази цена? Най-важното нещо в света: можеш да имаш съюзници, а с това придобиваш възможността не да живееш като "жив укор" към греховния затънал в гадости свят, а да участваш съществено във властта, в промяната на този свят.
Нашите сини по генезис и дефиниция бяха уникални и единствени дистрибутори на демокрацията. Носители на светлината, собственици на истината, така да се каже. Ето защо всеки допир с реалността, т.е. всяко идване на власт, предизвикваше страхотен гърч при тях.
Та нали бяха дошли да установят справедливост? (А капитализмът наистина е най-ефективното познато на хората общество, но последното, с което може да се похвали то, е справедливостта...)
Та нали носеха свобода? (А демокрацията е наистина предпоставка хората да присвояват свобода, но все пак само предпоставка...) И т.н. и т.н.
Личен провал
Европейският капитализъм (пожелан масово от българите) разслои населението на горна и долни класи, като в последните попаднаха - защо ли не се учудваме? - 95 процента от хората.
Синята месианска поза обаче изключваше възможността това да се мисли като обективен и неизбежен резултат от влизането в Европа. И изискваше, следователно, фалшиво, изкуствено обяснение. И то е: "Крадат". Г-н Б., г-н С. и други господа крадат.
Любопитното е, че същото пораждаше илюзия в очите на самите сини лидери. Понеже в собствените си очи те бяха бели лебеди и благородни елени, те не установяваха едно трудно и дори свирепо обществено устройство, а само възвестяваха на девствения български народ велики ценности.
И, следователно, хората ги изхвърлиха от властта, не защото ги е заболяло непоносимо. Напротив. Изхвърлиха ги, защото враговете на демокрацията - комунистите, ченгетата, предателите, Русия, пред ненавистните медии са излъгали простия и тъп народ...
Нейсе. Така или иначе нормализация може и да се състои дори при самовлюбените сини. Стига (както блестящо казва Любен Дилов-син) те най-сетне да се научат да казват вместо "мразя аспержи" просто "не ям аспержи".
