Калин Христов: Има несигурност в приходната част на бюджета

Несигурността по отношение на приходната част на бюджета е нараснала, заяви министърът на финансите Калин Христов на първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество след встъпването в длъжност на служебния кабинет.

Христов посочи, че разходната част в бюджета се счита за сигурна, за разлика от приходната, където са необходими повече усилия, тъй като тя е зависима от развитието на икономиката.

"Никъде в бюджета не е разписано, че има предсрочни избори и съпровождащата несигурност. В приходната част има значителна част на несигурност. В разходната част всички очакват да има сигурност и тези разходи да бъдат направени", каза още той.

Финансовият министър заяви, че служебният кабинет има безусловно намерение да изпълни "Бюджет 2013" и да води политика в рамката на този бюджет.

Според него в някои от предложенията, отправени към НСТС, се изисква промяна в Закона на бюджета, а служебният кабинет няма такива правомощия. По думите му в предложенията има посочени само ползи, но няма посочени разходи.

"Всяко едно предложение е добре да се дискутира и всеки да има честността да опише съществуващите ползи и потенциалните разходи, за да имаме колегиална дискусия. Иначе рискуваме да имаме абстрактни или силно поляризирани дискусии", коментира Калин Христов.

По отношение на размера на фискалния резерв той заяви, че не трябва да се създава напрежение по въпроси, които не представляват риск, а са по-скоро сблъсък на политически идеи.

Не трябва да създаваме несигурност относно нивото на фискалния резерв,

от това не печели никой, освен политически цели, каза министърът на финансите.

Нивото на фискалния резерв в рамките на месец март не поставя под риск както бюджета, така и общото финансово състояние, допълни той.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че синдикатът никога не е предлагал мерки по доходите, които да дестабилизират държавата, които да са неизпълними и изискват законови промени.

"Не сме предлагали мерки за заплати и пенсии, с които да се емитира нов дълг,

или да се увеличи дефицитът. Предложихме пълна ревизия по разходни политики на бюджети на министерства, ведомства и на централния бюджет с оглед на преструктуриране на разходите, за да се освободи ресурс от 350-400 милиона лева за туширане на бедността сред най-уязвимите социални групи", посочи Димитров.

Той припомни, че в бюджета са заложени капиталови разходи в размер на 5 милиарда и 400 милиона лева, от които би могло да се заделят не повече от 5% за подобряване на социалната среда в страната.

По данни на КНСБ капиталовите разходи за 2010 г. са изпълнени на 93%, а за 2012 г. - на 63%. Лихвените разходи, по изчисления на синдиката, също се изпълняват между 80-90% за последните три години.

Енергетиката е в състояние на пълен разпад, заяви президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. Той призова в тази насока под егида на премиера да се създаде кризисен щаб, в който да участва министърът на икономиката, енергетиката и туризма, ДКЕВР, НЕК, ЕСО, БЕХ и социалните партньори.

Тренчев попита представителите на служебния кабинет дали могат да намерят резерви, чрез които да се повишат "отчайващо ниските" по думите ми доходи на огромна част от хората.

Според синдиката резерви има в МВР, без да се "пипат" доходите на работещите в системата, в Министерството на отбраната, включително чрез изтегляне на наши контингенти, както и в МВнР, отбеляза Тренчев.

Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова увери социалните партньори, че обществен съвет в сферата на енергетиката ще се сформира още следващата седмица.

Очакванията на КРИБ към служебния кабинет е

подобряване на влошената бизнес среда и ускоряване на разплащането с фирмите,

както и да се гарантира и контролира спазването на законите в страната, заяви на заседанието председателят на КРИБ Огнян Донев.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов отбеляза, че бизнесът не е индеферентен към това, което се случва в обществото и че в последните години заплатите в частния сектор сумарно са нараснали много повече от инфлацията. Той посочи, че трябва да се ускори процесът на въвеждане на електронно правителство и да има прозрачност при водене на сметките на монополите и събираемостта от сметките за ток и парно.

Според Симеонов мерки трябва да се предприемат и по трите дни болнични и разпределянето на осигуровките 40 към 60 за сметка на работодателите, както и във връзка с по-високата цена на тока, който плащат фирмите.

За ясен преглед на изпълнението на бюджета настояват от БСК, както и категорично разплащане с бизнеса по европроекти и обществени поръчки. Осигуряване на публичност и отчетност през интернет по антикризисните мерки и заменките, поискаха още от стопанската камара.

Необходими са спешни мерки за либерализация на енергийния пазар, посочи зам.-председателят на камарата Димитър Бранков. Намаляването на цените на енергийните продукти няма как да се случи в дългосрочнен план и няма защо да се създават излишни очаквания в обществото, отбеляза той.

Непремереното индексиране на доходите води директно до безработица, допълни Бранков.

Председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев поиска доставчиците на обществени услуги да бъдат по-прозрачни, да се договори минимална работна заплата по икономически дейности, и да се подготви съвместна среща на НСТС с Комисията за защита на конкуренцията.

Според Велев не могат да се субсидират цени и така да се подпомагат хората, цените могат да се свалят като се възстанови конкуренцията. Задържане на средства по обществените поръчки не трябва да се допуска, защото това струва много средства на икономиката, смята Велев.

АИКБ се противопоставя на орязването на инвестиционните програми и настоява да има национално съфинансиране. Могат да се търсят резерви в намаляването на административните разходи, смятат от асоциацията.