Д умите, които изричаме, чертаят пътя ни един към друг. Много рядко се замисляме за тази връзка. Това заяви президентът Илияна Йотова в приветствието си на третия Международен форум за кирилицата на тема „Духовното наследство в дигиталния век“. Събитието е по инициатива на държавния глава.
"Думите формират нашия свят и нашия мироглед", подчерта президентът.
"Чрез тях обичаме и враждуваме, макар че, убедена съм, всички ние искаме да изгоним омразата от нашия речник, коментира още Йотова. Думите свързват вековете със същите изрази, глаголи, съществителни, прилагателни", посочи още тя.
Президентът отбеляза, че за предците съдим с помощта на нетленното богатство на буквите.
"Те са ни ги оставили и чрез тях тачим и изплитаме венци на нашите първоучители, пишем стихове за тях, създаваме поеми, рисуваме светлите им ликове", посочи още президентът Йотова.
По повод празника Благовещение президентът Йотова пожела повече благи вести. "С пожелание с отиващата си зима да си тръгне и лошотията, и да дойде пролетта", каза тя.
"Буквите помнят и ни надживяват. С писменото слово човечеството не забравя своето минало и рисува бъдещето си, открои още в речта си Йотова. Днес за хляба, цената на бензина, икономиката, за световните конфликти, за местните и световните новини говорим непрекъснато и пак със същите думи и букви, посочи тя. Пак със същите думи дори разговаряме с изкуствения интелект", добави държавният глава.
"Наша грижа е да пазим българския език и българистиката, да ги развиваме и популяризираме, особено сега, когато с комуникационните технологии светът се обхожда за една секунда", коментира също Йотова.
Гордото ни завещание от славната почти 14-вековна история на България са азбуката и езикът, заяви Йотова. Езикът е нашата привилегия, подчерта тя.
"Българската държава е играла съществена роля в Европа още от създаването си. Кирилицата се роди тук през IX–X век от делото на учениците на Солунските братя", припомни Йотова.
Президентът каза, че кирилицата е послужила не само за превод на църковните книги на разбираем език, но е формирала и цялата последваща писменост, литература и свобода на изразяването.
"Днес, когато отново е много актуална темата за свободата на словото, за цензурата, за социалните мрежи, през IX век се говори за свобода на изразяване", отбеляза държавният глава.
Йотова отбеляза още, че България е родината и пазителят на свещената кирилица. За нас, българите, тя е основа на езика, родовата ни памет и националната ни идентичност, посочи тя. А за Европа, за Азия и за света е донесла съществен принос както в автентичната славянска книжовност, така и чрез съжителството и уважението в културното многообразие, добави Йотова.
Президентът заяви, че светът се нуждае от съгласие и смисъл за следващите векове.
"През тази година отбелязваме юбилейните 1080 години от Успението на свети Иван Рилски, затова и вторият ден на конференцията е посветен на Рилския манастир", съобщи Йотова. "Това е не само светец, това е небесният покровител на българите", добави тя.
"Ще си позволя сега да се поклоня и на още една годишнина, която не присъства в официалните календари, но за нас, българите, тя е много важна. Навършват се 120 години от рождението на академик Дмитрий Лихачов – известният руски хуманист, опознал из основи славянската култура, който вдъхновено постави българската книжовност на най-високия пиедестал в световната книжовност", заяви също Йотова. Тя цитира неговите думи, че културата – това са светините на народа и на нацията, че тя е крехка и трябва да се пази.
"Форумът и всичко това, което ще се чуе, е най-сериозното опровержение за гибелта на кирилицата, която някои нечестиво и недобросъвестно предричат", подчерта Йотова.
Президентът посочи някои от темите на тазгодишния форум. Презентации на български и чуждестранни ученици за кирилицата ще са част от събитието. Ще има презентация и на двама ученици от Националната гимназия по древни езици и култури, насочена към използването на кирилицата в дигиталния свят.
Илияна Йотова обясни, че целта е да се чуе високо гласът на една изключително древна култура, да се чуе гласът на българистиката и славистиката по света. "Повече от всякога имаме нужда да говорим за безценното им духовно наследство, а чрез него и за нашето бъдеще", подчерта тя.
С третото си издание Международният форум за кирилицата не строи прегради. Той показва колко важно е да се уважава различието, защото то е богатство, обобщи държавният глава.
