Гласоподавателите на референдума с над 800 хиляди повече от пълнолетните според преброяването

Населението на България на 18 и повече години към 30 септември 2012 г. е общо 6 119 757 души, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ) за БГНЕС.

Причината за припомнянето на данните на националната статистика е разпространената днес информация, че в списъците на ГРАО за предстоящия референдум има над 6,9 млн. гласоподаватели.

Към края на септември миналата година пълнолетните жени са 3 173 736, а пълнолетните мъже са 2 946 021, съобщават от НСИ.

Според сега действащия Изборен кодекс гражданите с право на глас, които са в страната, са по-малко от броя на всички пълнолетни, тъй като не е достатъчно просто да си пълнолетен, необходимо е и да не си поставен под запрещение и да не изтърпяваш наказание лишаване от свобода.

Според ГРАО общият брой гласоподаватели, включени в избирателните списъци за националния референдум на 27 януари, е 6 949 120.

Разминаването на данните на НСИ от последното преброяване и ГРАО е с над 800 хиляди души

За много фантоми в избирателните списъци предупредиха миналата седмица от "България на гражданите", като според техните данни т.нар. "мъртви души" в списъците са 950 хиляди души.

В отговор от Министерството на регионалното развитие заявиха, че

обект на последното преброяване на населението са само хората, живеещи у нас, а в списъците си ГРАО включва и емигрантите и студентите в чужбина.

Според днешната информация от ГРАО от избирателните списъци са заличени 16 197 души.

От тях: изтърпяващи наказание лишаване от свобода – 7315; под запрещение – 7102; заявили желание да гласуват в чужбина по данни от МВнР – 1773; с издадени удостоверения за гласуване на друго място – 7.

На изборите за президент и вицепрезидент през 2011 г. броят на избирателите, подали заявления за гласуване в чужбина по данни от МВнР, е 32 390, т.е. желаещите да гласуват в чужбина на референдума на 27 януари са с 30 617 по-малко.

ГРАО съобщи днес и, че броят на избиратели, починали между изборите за президент и вицепрезидент през 2011 г. и референдума на 27 януари – 134 846.

Броят на избирателите, навършили 18 год. между изборите за президент и вицепрезидент през 2011 г. и референдума на 27 януари е 101 620.

За периода между двата избора 24 539 лица са получили или възстановили българско гражданство, съобщиха още от ГРАО.

Проблемът с разликата от близо милион избиратели се дължи на обстоятелството, че в данните на служба ГРАО се съхраняват имената на хората, емигрирали в чужбина и неживеещи от дълги години в България,

заяви за БГНЕС социологът Цветозар Томов във връзка с разминаването в данните на ГРАО и НСИ за броя на хората, които могат да гласуват на референдума.

Тази разлика от около 1 милион възниква главно благодарение на емиграцията на българина в чужбина. Хора, които имат избирателни права, но не ги упражняват в страната, а някои от тях не са я посещавали от много време.

Проблемът е обсъждан и при предишни избори, имало е и повече хора в избирателните списъци, те и сега ще станат повече, защото в изборния ден ще се допитват както гласуващи в чужбина, така и хора, които не са в избирателните списъци, но се явяват в изборния ден в допълнителните списъци, добави Томов. Така че според него бройката най-вероятно ще надхвърли 7 милиона.

"Реалният брой гласоподаватели в България даже са по-малко от 6 119 757, по мои сметки е някъде 5 700 000 – 5 800 000, не повече. Защото и в данните от преброяването на населението има хора, живеещи в чужбина, информацията за които е съобщена от техни близки", каза Томов.

Той посочи, че това е проблем, който се дължи главно на обстоятелството, че списъците не се актуализират и не се заличават имената на неживеещите в България българи. Наличието на толкова "мъртви души" в списък е потенциална възможност за изборни манипулации и злоупотреби.

Една от възможните хипотези е, че властите в България упорито се стараят да съхраняват тази възможност.

Официалното обяснение на хората от ГРАО винаги се е свеждало до това, че те нямат информация, въз основа на която да отстраняват тези имена от списъците, защото МВР не им я подава", подчерта социологът.

Според него изчистването на списъците би било много лесно, ако се използват данните от преброяването през 2011 г. и се заличат имената на хората, които тогава не са преброени като живеещи в България.

"Другата възможност е да се промени Изборният кодекс и да се прибегне до активна регистрация, тоест ние ако не желаем да гласуваме по някакъв начин, който може да е максимално облекчен, включително по интернет, да даваме информация за това.

И въз основа на тази информация да се съставят избирателни списъци. Нито едната от тези две възможности не се използва, при това, това е проблем, който не е от вчера, той съпътства всички избори в България от 1990 г. насам.

За сравнение през 1990 г., когато населението на страната беше близо 9 милиона, 2 милиона повече, отколкото сега, в избирателните списъци пак имаше 6 900 000 имена", заяви още Томов.