В епизода на "Телеграфно подкастът" гостите Ивайло Динев, изследовател в Центъра за източноевропейски и международни изследвания в Берлин, и Мариела Иванова, представител на Gen Z, анализират легитимността на протестите на поколението Gen Z в България и по света. Основната теза е, че младежките протести са част от глобална тенденция и българска традиция, но за да доведат до реална промяна, изискват организация, координация и продължителна гражданска активност отвъд изборите.
- Глобални тенденции в младежките протести
Динев посочва световна тенденция за младежки бунтове. "Има световна тенденция за младежки бунтове в цял свят. Даже наскоро, преди да започнат тези протести в България, имаше... Мисля, че едно американско издание беше направило карта на тези протести. Имаше от Латинска Америка до Балканите през Непал. Там те наистина промениха нещата до някаква степен", казва той. В Непал след насилствени протести участниците използват интернет групи като Discord канали, за да гласуват за кандидат за премиер.
В Сърбия студентите блокират университети от една година и са движеща сила в политическата динамика. "В Сърбия също са доста значителни протестите, от една година студентите там блокират университетите и наистина са движеща сила на процесите и на политичната динамика в държавата", отбелязва Динев. Там студентите създават студентска листа с експерти, които не са участвали в политиката досега, поради ниско доверие в опозицията.
- Българската традиция на младежко участие
В България студентите и младите хора традиционно са символ на промяната от началото на прехода. "В България, традиционно от началото на прехода, студентите и младите са винаги символът на промяната. От 14 декември 1989, до протестната 1997, до студентската окупация в 2013 година. В 2020 също имаше млади хора навън и сега в 2025", обяснява Динев. Той подчертава, че хората от различни поколения възлагат надежди на младите, тъй като те са неопетнени и се борят за справедлива държава.
От друга страна, това хвърля голяма отговорност върху младите. "От друга страна, опасното е, че това хвърля една страшно голяма отговорност на хора, които едва са започнали своя съзнателен активен живот", предупреждава Динев. Той споделя опит от 2013 г., когато на младите се възлагат очаквания да променят системата, но това е работа на всички поколения.
- Недоволството на Gen Z в България
Мариела Иванова, на 25 години, описва недоволството като основна движеща сила. "Общото недоволство според мен беше основната движеща сила, която събра всички. Недоволството нарасна до степен, при която вече не можеше ти просто да седиш вкъщи", казва тя. Конкретно, недоволството е от липсата на реална промяна през последните години и неизпълнените обещания от времето на родителите им преди 35 години. "Смятам, че общо всички сме недоволни от това, че реална промяна за последните години и обещанията, които нашите родители, визията дори на нашите родители, която са имали преди 35 години, така никога и не се сбъдна. Някак си това се предаде и през поколенията", обяснява Иванова.
Тя определя Gen Z като поколение, което не иска да изстрада развитието, за разлика от предишните. Динев нарича това поколение "Поколение Европа", тъй като то израства в по-добри икономически условия и иска равенство с другите европейски държави веднага. "Аз бих казал, че това ново поколение е поколение Европа, защото това е първото, което израста в ситуация на малко или много по-добре икономически стоящата държава", коментира той.
- Организация и продължителна активност
Динев съветва младите да се самоорганизират. "Казвам им - самоорганизирайте се. Защото в момента това, което се случва е, че за две седмици излязоха супер много млади хора, но те са неорганизирани. Има различни малки групи. Трябва на едно място да се събират, да се координират, да имат автономия, да имат своя глас", казва той. Протестите трябва да са независими от разделението между управляващи и опозиция.
Иванова подчертава нуждата от лична отговорност и критично мислене. "Според мен ходенето на няколко протеста изобщо не решава нещата, общественият дълг не свършва там. За мен това е най-ключовото, че от тук нататък всеки носи личната отговорност да се информира, да има критично мислене, да сравнява и да не приема нищо за чиста монета", заявява тя. Тя се информира от множество електронни източници и проверява информацията в 5-6 различни места.
- Бъдещето и възможностите за промяна
Динев вижда възможност за голяма промяна, но успехът ще се прецени по-късно. "Аз се надявам, че ще се случи голямата промяна... Има отворена възможност. А дали има хора, които са подготвени да я осъществят, вече е друг въпрос", казва той. България е в цикъл на кризи и протести всяко десетилетие, и е нужна нова съпротива за справяне с фундаменталните проблеми.
За изборите и двете очакват масово гласуване на младите. "Очаквам да гласуват. След такива протести съвсем очаквано би било енергията да се канализира в следващото политическо участие", коментира Динев. Иванова добавя: "Силно се надявам да издържи и смятам, че е много възможно да издържи".
По отношение на нова политическа платформа Динев е скептичен. "Моето мнение е по-скептично. Дали младите искат да правят партия, това трябва да решат те, но на едни 20-23 години, мисля, че човек не е готов за това, защото много бързо ще бъде изяден, изплют, употребен", казва той. Вместо това препоръчва активност в гражданския сектор. Мариела Иванова вижда възможност за нова формация като алтернатива.
