В момента БСП има декларативна подкрепа от 13,5%, а ГЕРБ – от 13%, ДПС остават стабилни с 6,9%, а „Демократична България” се стабилизира на около 5%, сочи проучване.
Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан”. Последното изследване е проведено между 1 и 9 октомври 2020 г. сред 803 души по метода „лице в лице”. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
Новата политическа ситуация в страната е довела до спад в подкрепата в двете основни партии
– по-голям при ГЕРБ – между юли и август, а в септември и октомври особена нова динамика няма. Като че ли спря динамиката и в искането за предсрочни избори – не продължи да расте, макар да остана високо.
Тренд: Страховете от Covid-19 се покачват
Коронавирусът доведе до рязък ръст на икономическата тревога още преди протестите, но след това тя спря да расте и се установи на новите си по-тревожни нива. Времето ще покаже дали обществената тревога за икономиката ще продължи да се увеличава. Скоро ще стане ясно дали цялостното „зацикляне” е „плато” преди успокояване или е „стъпало” към още по-негативни периоди. Трудни за предвиждане са развитията с коронавируса. Всичко това ще влияе и на доверието в институции – то се повлиява именно от партийните предпочитания и икономическите фактори.
Това е обобщението на социологическата ситуация у нас в последните няколко месеца. Днес подкрепата за основните формации е останала по-ниска от преди и е на практика еднаква при БСП и ГЕРБ. Така се е заличил и авансът, който ГЕРБ имаше преди това.
БСП и ГЕРБ се движат в последните три месеца на нива от около 13-15%
от всички имащи право на глас в открит въпрос, докато преди началото на протестите се движеха между 18 и 22% с превес на ГЕРБ. В момента БСП има декларативна подкрепа от 13,5%, а ГЕРБ – от 13%.
След първоначалния трус през юли-август, през септември и октомври настава по-скоро повторяемост на данните и това влияе и на данните за основни институции и т.н. Засега изключението от настанилата се статичност е едно основно. Расте сумата на отговорите от типа „няма да гласувам“ или „не подкрепям никого“ (до общо 37,6% през този месец).
Това означава, че случващото се в страната засега по-скоро отдалечава хората от политиката въобще. Затова има и търсене за „трети вариант” – негласуване или извънпарламентарни и нови формации. На това се дължи и високият резултат, а може би дори и продължаващ ръст, на „Има такъв народ” – до 8,6% от всички имащи право на глас през този месец. Сега трябва да се види дали и доколко новата ситуация с коронавируса ще повлияе и на политическите нагласи. Например, една от формациите, които кампанират активно в тази тема, е именно „Има такъв народ”.
ДПС остава стабилно (и дори показа белези на укрепване в хода на протеста), а в този месец е на ниво 6,9% от всички имащи право на глас.
„Демократична България“ е взела още през лятото „стъпало” нагоре, от традиционните си 2-3% от всички имащи право на глас, до близо 6%, но после не е продължила нагоре и сега дори показва белези на ерозия до 5% през октомври. Във вътрешнокоалиционните баланси своята тежест решително е умножила „Да, България”.
Другата протестна формация – мрежата около Мая Манолова – също леко „отскочи“ в началото на протестите до ръба за влизане в НС. И сега се движи по този ръб с 2,5% от всички имащи право на глас в открит въпрос, което прави сектор от около 140 хиляди потенциални гласа. Важно обстоятелство при Манолова е, че пролетта и лятото на практика съвпаднаха със самото създаване на нейната мрежа. Успехът зависи от възможността за нейното разширяване.
ОП пък още преди политическия трус от лятото са около ръба за влизане в НС и засега като че ли не са претърпели нова сериозна щета от протеста. През октомври те имат 2,3%, или около 130 хиляди потенциални гласове – около бариерата на последните избори за Народно събрание.
"Алфа рисърч": Шестпартиен парламент, ако изборите бяха днес
„Воля” също не се е повлияла особено – партията се движи на константни нива, при които самостоятелното влизане в НС би било трудно, ако изборите са днес. През октомври „Воля” е с 1,8% или потенциал от близо 100 хиляди гласа. Разбира се, в калкулацията на гласове следва да се отчита, че не всички от тях са еднакво „твърди” и в оставащите месеци решаваща ще се окаже кампанията, „финалния спринт”, който различните формации могат да направят и т.н. Измежду останалите формации – засега – никой няма видим „отскок“, но е възможно да има „скрита” подкрепа, която да се прояви в самите избори. Така засега седем формации имат перспектива да са в следващия парламент, като две от тях са около ръба.
Искането за предсрочни избори се споделяше в началото на протеста от над 40%, но повече от 50% бяха против. В началото на август обаче, след най-горещата фаза на протести
искането за предсрочни избори надделя и стигна до една втора „за” срещу една трета „против”.
През септември и октомври се стабилизира в съотношение две към едно. И тук няма продължаващ ръст, но няма и осезаем спад. Колкото до самите избори, към този момент, надделяват онези, които смятат, че те не се очертават свободни и честни. 19,2% очакват изборите да бъдат свободни и честни, но 52,6% смятат обратното. Останалите се колебаят. Сред скептиците личат най-вече привърженици на опозиционни формации.
Другият основен обществен фактор е идването на кризата с коронавируса през пролетта и очакваните последици за икономиката на страната. Данните по този показател също показват, че има стабилизация, но на нови, по-тревожни, нива. Тези тревожни нива са отчетени за пръв път през юли. Изследването през юли беше проведено почти изцяло преди първите сериозни протести, така че данните отразяват само икономическите очаквания, повлияни явно от ситуацията с вируса и все още без политически „примеси”. Октомврийските данни пък вече показват посоката. Политическата нестабилност обикновено влияе допълнително на масовите очаквания за стопанството, но през октомври се вижда, че засега тя не е успяла да задълбочи тревогата. Няма обаче и осезаем спад в тревогата, а отново „стъпало” или „плато”.
Как се промениха рейтингите заради коронавируса
Ако през последните години очакванията икономическото положение да се остане същото или да се влоши са движат на нива между 30 и 40%, а очакванията за подобрение – около 15%, то
след началото на коронавируса, очакванията за влошаване достигнаха над 50% в началото на юли,
очакванията да няма промяна спаднаха до под една четвърт, а очакванията за подобряване – до под 10%. Конкретно през този месец 53,7% очакват влошаване в икономиката в непосредствено бъдеще, 24% не очакват промяна, а подобряване очакват 7,8%. Има и известен процент колебаещи се. За последно в десетилетието подобни негативни стойности са били отчетени през 2012 г.
По-умерена е тревогата по отношение на личните финанси на домакинствата. Този въпрос по традиция извиква по-малко негативизъм в сравнение с очакванията за икономиката на страната въобще. Когато отговаря за икономиката въобще, респондентът вплита и мнението си за политиката, което е по традиция негативно. А когато отговаря за собственото си домакинство, запитаният обикновено е по-конкретен в отговора.
При негативни очаквания за собствените финанси, рязко достигащи в последните години 30%, през юли 2020 г. тази граница беше премината, макар и през октомври да има известно уталагане на тревогата до 29%. Положителните очаквания пък слязоха около и една десета – където отдавна не бяха стигали. През октомври са 11%. Неутралните очаквания се колебаят около 40%, а конкретно през този месец са 39,4%. Има и дял колебание.
Като цяло, очакванията за финансите на домакинствата, засега не са толкова тревожни.
Това вероятно се дължи и на не толкова резкия ръст на безработица – ако се съди по декларативните данни от ежемесечните изследвания на „Галъп интернешънъл болкан“, които сега показват 5,8%, то безработицата е на по-високи нива на фона на предходни месеци, но на по-ниски – на фона на близки предходни години. Отново трябва да се направи уточнението, че тепърва следва да се отчитат развитията при новите нива на зараза.
