Празникът се отбелязва в неделята след Лазаровден и една седмица преди най-големия християнски празник - Великден, и отбелязва входа Господен в Ерусалим.
Според евангелските текстове Христос влиза на бял осел в града, където вярващите го посрещат с палмови клонки, както в древните пророчества за влизането на Месията.
Изпълнили се думите на пророк Захарий: "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница" (Зах. 9:9).
Народът, виждайки в Иисуса очаквания Спасител,
с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехи пред пътя Му, хвърлял цветя и пеел: "Осанна! Благословен е Идещият в името Господне".
Предишния ден във Витания Христос върнал към живота мъртвия Лазар и вестта за възкресението му се носела из града. Хиляден народ се стекъл да види Великия Чудотворец и възкръсналия Лазар.
На Цветница в църквата с нарочна молитва се благославят върбови клонки (на всенощното бдение в събота вечер), раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете си за благословение и здраве.
Върбовите клонки напомнят палмовите вейки - символичните знаци на посрещането. На постещите пък се разрешава се риба.
Народът нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница и е празникът на цветята и на цъфтежа.
Според старите български обичаи имен ден празнуват
всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета - Маргарита, Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и други.
Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие.
Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб, и изпълняват обичая "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението.
Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.
Главно в Североизточна България на този ден се извършват и обреди, свързани с вярването, че на Връбница "разпускат умрелите", т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо.
Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява, кандило и вода, прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата запалват огън.
Последвайте ни
