Пв вославната църква празнува днес християнския празник
Цветница, наричан още Връбница.
Празникът се отбелязва в
неделята след Лазаровден и една седмица преди най-големия християнски празник - Великден, и отбелязва входа Господен в Ерусалим.
Според евангелските текстове Христос влиза на бял осел в града, където вярващите го посрещат с палмови клонки, както в древните пророчества за влизането на Месията.
Изпълнили се думите на пророк Захарий: "Ликувай от радост, дъще
Сионова,
тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и
спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на
подяремница" (Зах. 9:9).
Народът, виждайки в Иисуса очаквания Спасител,
с възторг размахвал
палмови клонки, постилал дрехи пред пътя Му, хвърлял цветя и пеел: "Осанна! Благословен е Идещият в името Господне".
Предишния ден във Витания Христос върнал
към живота мъртвия Лазар и вестта за възкресението му се
носела из града. Хиляден народ се
стекъл да види Великия Чудотворец и възкръсналия
Лазар.
На Цветница в църквата с нарочна молитва се благославят върбови клонки (на всенощното бдение в събота вечер),
раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете си за
благословение и здраве.
Върбовите клонки напомнят
палмовите вейки - символичните знаци на посрещането. На постещите пък се разрешава се риба.
Народът нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая,
Кукленден. Цветница и е празникът на цветята и на цъфтежа.
Според
старите български обичаи имен ден празнуват
всички, носещи имена
на цветя, растения, храсти и дървета - Маргарита, Камелия, Цена, Цено,
Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия,
Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен,
Явор и други.
Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от
върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие.
Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка
носи свое венче и омесения предварително обреден хляб, и
изпълняват обичая "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се
нареждат на дъсчица и се пускат по течението.
Момата, чието
венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда
моминското хоро към своята къща.
Главно в Североизточна България на този ден се извършват и
обреди, свързани с вярването, че на Връбница "разпускат
умрелите", т.е. те излизат от гробовете си и очакват
родствениците си да им донесат нещо.
Преди изгрев слънце жените
отиват на гробища с върбови клонки, плява, кандило и вода, прекадяват и преливат гробовете на
своите родственици. След това забиват клончета от върбата до
гробните паметници и с плявата запалват огън.
Източник:
БГНЕС
