В новия епизод на „Телеграфно подкастът“ Красимир Иванов – сапьор с 20-годишен стаж в ДОТИ, а по-късно в Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) – коментира потенциалните заплахи за България във връзка с конфликта в Иран.
Рискът от ракетни удари Иванов посочва, че въпреки ракетния щит на НАТО и гръцкия „Щит на Ахил“ съществува риск за страната ни. „Знаем, че има три свалени ракети в Турция. Други медии обаче казват друго като информации. За България има риск след като се видят, че ракетите стигат до Турция и ги спират, иначе се говореше, че били с малък радиус на действие. В един момент се оказва, че това е средния радиус на действие. Според мен Иран има и някакви по-нови ракети“, казва той.
Опасността от бежанци и тероризъм По думите на Иванов все още е рано да се говори за непосредствена терористична заплаха с камикадзета, но приливната вълна от бежанци е неизбежна. „Още е рано засега, защото тепърва ще тръгне приливната вълна на бежанци, неминуемо е, ще тръгнат. В крайна сметка ние не можем да живеем под някакъв похлупак“, подчертава експертът.
Той припомня случаи, при които мигранти са пренасяли взривни вещества. „По принцип сме намирали такива раници, даже се сещам за един случай – на летището с буса. Мигрантите, които бяха превозвани, са оставили остатъчна миризма от някакво взривно вещество, за да реагират кучетата. И тогава се принудиха колегите да взривят.“
Работата на сапьора: концентрация и реалност Красимир Иванов описва психологическата страна на професията. При всяко излизане рискът за живота е реален. „В момента на отварянето си концентриран изцяло в работата си. Просто не си мислиш за нищо. Мислиш само за това, което вършиш. Не може да си разконцентриран. Чисто психологически ти си концентриран на хиляда процента“, обяснява той.
Според него филмите за сапьори рядко отговарят на истината. Единствено „Войната е опиат“ е близък до реалността в около 90 процента. „Общо взето, в 90% от случаите, нещата не са така“, отбелязва Иванов.
Той опровергава и популярния мит за червената и зелената жица: „По принцип, в 90% от случаите, жиците са еднакви. Няма цвят. Еднакви са. Дали са жълти, дали са зелени, дали са бели.“
Запомнящи се инциденти Един от най-стресиращите моменти в кариерата му е свързан с изоставена раница на гарата. „Отварям аз с ножа и в един момент една коледна песничка започва да пее от картичката. В този момент живота ми мина пред очите ми.“ Оказва се, че е обикновена коледна картичка. Подобен случай има и с плюшено мече, което започнало да свири по време на обезвреждане.
При първото му ръчно обезвреждане на Орлов мост огромен куфар се оказва с бръснарски принадлежности и лични вещи. На гара Своге пък бабите и лелите, видели сапьорската количка, попитали: „Тука филм ли снимате?“
Гранати и самоделни устройства Екипът на Иванов е бил на място при взрива на колата на съпругата на Митьо Очите в Бургас. Устройството е било граната с обтяжка – отбранителна, вероятно F-1 или RG-42. При атентата срещу радиоводещия Боби Цанков е открито професионално самоделно взривно устройство с насочен взрив във входа на блока.
Най-зловещата гледка, която е виждал, са локви кръв и пръсти след поредица от взривове в публични домове преди години. „За сплашване беше. Гърмяха през 5-10 минути. Бяха самоделни взривни устройства.“
Задържането на Сретен Йосич Красимир Иванов разкрива и лична семейна история. Брат му, който тогава работел в сектор „Издирване“, е задържал сръбския криминален бос Сретен Йосич в София преди 19 години. Арестът е извършен в интернет кафе до СДВР. „Той го хвана. После Йосич седя тук една година по затвора и после отиде и си полежа още 18 г.“, разказва Иванов.
В интервюто сапьорът подчертава, че работата в СОБТ е логичното продължение на опита в ДОТИ, тъй като „тероризма трябва да бъде на едно място. И това е така навсякъде във всички страни“.
