Алфа рисърч: Изравнени резултати за ГЕРБ и БСП след апартаментгейт

А ко евроизборите бяха днес, 33.9% от гласуващите биха подкрепили ГЕРБ-СДС срещу 33.4% за БСП. Третият сигурен участник в бъдещия Европарламент е ДПС - 10.6% от потенциалния вот.

Това показват резултатите от национално представително проучване на обществените нагласи (22-26 март 2019 г.) на Алфа Рисърч. От Агенцията отбелязват, че изследването е съвпаднало по време с разкритията за придобити от властимащи евтини апартаменти и подадените в тази връзка оставки. Регистрират се съществени щети върху образа и доверието към ГЕРБ във важен политически момент – два месеца преди изборите за Европейски парламент, отбелязват от Алфа рисърч.

Към края на март, 35% от имащите право на глас българи твърдят, че със сигурност ще участват в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се колебаят, или са твърдо убедени, че няма да гласуват. Това е и основната причина за малката дистанция между управляващи и опозиция.

Според анализа сближаването на позициите между ГЕРБ и БСП е резултат от три фактора: лек спад от около 1.5% на електоралната подкрепа за ГЕРБ спрямо февруари, отлив на желаещи да гласуват сред по-широката му електорална периферия (14% при средно 20-25% на предишни избори),  мобилизация на БСП и относително увеличаване на електоралната й тежест при по-ниска избирателна активност. Формулата ГЕРБ-СДС привлича подкрепата на две трети от бившите избиратели на ГЕРБ и една четвърт от тези на Реформаторския блок. БСП успява да задържи над 80 на сто от гласувалите за нея преди две години.

„Демократична България“ с вот от 5.1% е все още малко под бариерата от 5.88%, необходима за спечелването на мандат. Партиите от коалицията Обединени Патриоти, които в рамките на настоящото проучване са измервани поотделно, постигат следните резултати: ВМРО-  1%, НФСБ -  2.2%, Атака - 2.1% от решилите да гласуват. Така, като партия с най-голям шанс за излъчване на евродепутат се очертава ВМРО, но това ще зависи до голяма степен от способността й  да привлече част от вота на останалите  националистически формации. Другите политически сили събират под два процента от действителните гласове.

По отношение на казуса с апартаментите на властта началните реакции на гражданите, измерени в хода на развитието на скандала, са твърде остри – 10.3% са на мнение, че няма проблем в придобиването на апартаментите, това е предизборна атака от страна на опозицията. Според 66.6 на сто обаче това е злоупотреба с влияние на хора във властта. Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47.3%) също споделя това мнение, посочват от Алфа рисърч.

В по-общ политически план чувствително ерозира образът  на ГЕРБ по отношение на  заявката за решителна борба срещу  корупцията, с която дойде на власт през 2009г. Към момента едва 12.8% от българите са убедени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна битка в тази посока. За БСП така мислят 11.3% от анкетираните. 7.4 на сто са на мнение, че истинската битка се води от „други политически сили“. Според преобладаващото мнозинство обаче ( 57.3%) никой не води решителна борба с корупцията в България.

Изследването не установява какъв е „приносът“ на скандала с апартаментите за отношението на гражданите към управлението (на фона на вече съществуващи проблеми като пререканията между партиите в малкия коалиционен партньор, опрощаването на дълговете на Главното Мюфтийство, промените в Изборния кодекс, протестите на  различни професионални групи и пр.), но съдейки по динамиката на обществените нагласи, той вероятно е усилил вече съществуващи съмнения и като резултат – тегли надолу партия, правителство, премиер.

Позитивното отношение към правителството спада с 4 пункта – от 17% на 13%, отрицателното нараства до 52%, като отлив на доверие е налице дори сред вътрешния кръг симпатизанти на управляващите партии.
Негативен е ефектът и върху персоналния рейтинг на премиера Б.Борисов (28% доверие срещу 43% недоверие). Сред министрите, с най-високо доверие продължава да се ползва Томислав Дончев, следван от Екатерина Захариева и Крсен Кралев. Позитивен индекс (превес на положителните над негативните мнения) имат също образователния министър Красимир Вълчев, на туризма Николина Ангелкова и на транспорта Р.осен Желязков.

Народното събрание е  със само 8% одобрение, но неодобрението, резултат от проблемите с кворума и гласуваните спорни законови текстове, продължава да расте, достигайки 59%. Единствено председателят на парламента Цвета Караянчева успява да запази личен рейтинг.  Тя се ползва с  два и половина пъти по-високо  одобрение спрямо Народното събрание (20% одобрение) и двойно по-ниско неодобрение (30%).

Президентът Румен Радев възстановява част от загубеното през декември доверие и към края на месец март получава положителни оценки от 51% от българските граждани, срещу 15% отрицателни. След арестите на знакови фигури на икономическия „преход“ в България, за първи път от пет години е налице, макар и слаб ръст в доверието към прокуратурата и съда.

Сред лидерите Корнелия Нинова бележи ръст от 4 на сто, стигайки до 23%. С 3% увеличава рейтинга си Красимир.Каракачанов, а Валери Симеонов и Волен Сидеров – с  по 2%.

Според проучването несъстоялият се на 29-ти март Брекзит консолидира проевропейската ориентация на българина. За 63% членството ни в ЕС е без алтернатива. На обратната позиция са едва 8%. Сред българското общество доминира очакването за негативно влияние на Брекзит – върху самата Великобритания, върху ЕС като цяло и върху България, в частност. Тази обща оценка, заедно с факта, че всяко пето домакинство вижда пряк риск за себе си, защото има близки в Обединеното кралство, карат 54% от българите да се обявят категорично против напускането на Великобритания. Мнението, че тя трябва да напусне ЕС споделят 15%.

Огромното мнозинство от 84% от пълнолетните жители на страната одобряват идеята за законово регламентиране на задължително основно образование вместо заложеното към момента в Конституцията училищно обучение до 16-годишна възраст. Зад предложението застават представители на всички социално-демографски слоеве.

Подкрепено от мнозинството българи е и предложението за спиране на всички видове помощи на родители, чиито деца не посещават училище (65.8%). Въвеждането на санкция обаче среща и значим дял противници: 29% смятат, че отнемането на всички помощи би било в ущърб на детето, 5% - че помощите въобще не трябва да се обвързват с посещаването на училище. Притеснения, че подобна мярка би ощетила децата споделят хора в по-добро социално и материално положение от големите градски центрове. Категорични противници на мярката пък са представители на уязвимите социални групи.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram