Н а 21-ви януари се празнува Денят на родилната помощ, известен още като Бабинден (по стар стил, по нов празникът е на 8 януари). От 1951 година 21 януари е обявен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
Празник, на който общество ни отдава дължимото на всеотдайния и високоотговорен труд на акушер-гинеколозите и акушерките и почита приноса на хората, допринесли за развитието на родилната помощ в България. На връх Бабин ден в столичния „Майчин дом” ще бъде открита официално художествената композиция „Началото на живота”.
През 2026 година се навършват 50 години от откриването на сградата, в която се настанява най-старата АГ болница в България, открита преди 112 години. В композицията „Началото на живота” по своеобразен начин създателите й показват колко бебета са дошли на бял свят през четирите десетилетия под покрива на най-голямата родилна болница. Пик на раждаемостта е регистриран през 1977 година – 6887 новородени, както и през 1987 година - 6796.
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.
Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!". След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо.
От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила. В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. "Бабата" има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.
На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на "бабата" и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.
