Рада Богданова е един от дългогодишните и утвърдени журналисти на Нова. Вече 8 години тя е човекът, който е на „ти” с проблемите на града и темите, които вълнуват жителите му. През пролетта на 2013 г. става носител на наградата "Достойните българи" за отразяването на протестите на Орлов мост. През последната седмица обиколи родното Черноморие, за да ни покаже неговите различни лица – между алкохолните запои и поредните застроявания до светлината на възрожденския дух и Емонския фар. За Vesti.bg тя разказа своите впечатления.
- Рада, вече две седмици си на родното Черноморие, където показа различни проблеми. Един от тях беше превръщането на част от курортите ни в алкохолна дестинация и т.нар „бар крол”. Разкажи ни малко повече за това „явление”.
- Бар кроловете са организирани обиколки на няколко заведения в многочислени групи от по 100-200 души. Идеята е ако си сам или компанията ти е малка, да намериш единение с още хора, които искат да му отпуснат края.
С оператора Даниел Иванов бяхме в Слънчев бряг – там всяка вечер на бар крол тръгват между 1000 и 2000 туристи. Почти всички са чужденци, докато българите явно предпочитат да разпускат самосиндикално или да подбират компанията си. На тази културна разлика отдавам и резервите към бар кроловете – като се замислим, ако човек е решил да се напие, може да го направи и с бутилка от супермаркета, нали?
Има и друга, съществена подробност обаче. Всички знаем как действа множеството на отделния човек – на многохиляден протест крещите с цяло гърло и се чувствате по-силен и съвсем в правото си. Участниците в бар кроловете на практика викат не "срещу", но сред останалите туристи и да, смущават обществения ред.
- Имат ли обаче воля властите да решат този проблем?
- В Слънчев бряг има строг регламент – участниците в крола трябва да влязат в последното заведение в полунощ и това заведение трябва да е закрито, да няма шум навън. За дисциплината по алеите в комплекса се грижат контрольори от "Слънчев бряг" АД и полицаи. Предприемчиви частни лекари също са наблизо, за да помагат на пияните. Ресторантьорите обаче искат тумбите да се изнесат някъде в периферията на комплекса, най-малкото за да не закриват заведенията им от погледите на разхождащи се семейства или тихи и трезви романтици.
За хотелиерите е малко или повече все едно къде ще се веселят техните клиенти. Но не им харесва кроловете да стават емблема на Слънчев бряг, защото те се търсят предимно от млади чужденци, които в собствените си държави не могат да пият нито така шумно, нито толкова евтино. Един крол струва между 15 и 20 лева – в тях влизат 6 безплатни welcome drinks – обикновено шотове с по 15 милилитра водка или друг твърд алкохол.
- Потърси отговор и на още един въпрос – колко струва лекарската помощ по морето? Показа ни случаи, в които лекари искат пари на здравноосигурени пациенти. Как и защо се стига до този омагьосан кръг?
- Нищо незаконно няма в практиките, които показахме. Но вие си обяснете как ще се почувствате, ако влезете в непозната поликлиника и за най-разпространения вирус ви пратят при специалист, вместо първо при общопрактикуващ лекар. Като летовници, ако сте здравноосигурени, имате право да посетите джипи на морето и той да ви прегледа за 2,90. Ако той прецени, ще ви прати и при специалист – с направление по каса прегледът ви ще струва пак 2,90.
Факт е обаче, че направленията свършват много бързо и това развързва ръцете на специалистите да лекуват по техните си тарифи. В поликлиниката в Слънчев бряг тяхната регистратура е точно срещу централния вход. Джипитата са отделна фирма и са далече от въпросната регистратура. Така, без да подозирате, че под този покрив може да се възползвате от правото си на помощ само срещу потребителската такса от 2,90, ще се доверите на специалистите за 30 лева.
Отделен проблем е, че по курортите много малко медицински центрове въобще работят със Здравната каса – а по закон всеки сам си определя цените – може да ви поискат и 95 лева за преглед.
- Горните два случая сякаш са доказателство, че Черноморието ни съществува по свои собствени правила и закони?
- Е, и на мен ми беше странно, когато един мъж ми се похвали с рецепта от акушер-гинеколог – не казвам, че някой го е измамил! Според РЗИ - Бургас най-честото нарушение на сезонните медицински центрове е, че наемат лекари от София или Козлодуй, например, по време на годишния им отпуск и така и не ги регистрират. И ако контролните органи тръгнат да проверяват версията на мъжа с рецептата от акушер-гинеколога, много вероятно е въобще и да не узнаят този лекар къде работи. Тоест, българското гостоприемство може да се прочете и като "ден година храни", между правилата. Пациентът пак е любезно излекуван, но 10 или 30 пъти по-скъпо, отколкото той е свикнал да дава и лекарят да получава. И в техните отношения търговският закон е заел, в тон с морето, солена роля.
- Видяхме и някакъв опит за противодействие – протеста срещу застрояването на плаж Корал. Какво искаха защитниците на плажа и към момента има ли някаква реакция от съответните институции?
- Защитниците на плажа искаха институциите да спрат строителните разрешителни. Служебният кабинет видя основания в техните доводи, но също и отбеляза, че целта не е да се прогонват инвеститорите. Във всеки случай с днешна дата има действащи закони и, ако страните по случая се съобразят с тях, истината ще е една за всички.
- Показа ни обаче и няколко добри примера – като благотворителния фестивал „Арт Емона”, чиято цел бе да се съберат средства за възстановяване на средновековните храмове. Какво бе мотивацията на хората, които подкрепят тази кауза?
- Да не допуснат средновековна църква да се свлече в морето като манастира, който е бил зад нея. Тъжно, наистина, че в храма не един българин е оставил своя отпечатък – в стените са издълбани имена и дати, личат и футболните пристрастия на посетителите. С "Арт Емона" – разбирайте концерти, спектакли, пленери, прожекции – група хора на изкуството вече няколко години инвестират печалбата си в укрепването на църквата "Свети Николай Мирликийски". Преди нея са възстановили храма "Свети Димитър" в Емона.
Въпрос на възрожденски дух, предполагам – от онзи, с който се гордеем, че сме българи. Е, тези хора в Емона показват, че мястото на въпросния възрожденски дух не е само в учебниците по история.
- Не е ли тъжен този контраст между историите – хиляди, пръснати за алкохол, и шепа хора, събиращи пари за култура?
- Аз се радвам, че контрастът го има и че успях да го покажа. Никога не е късно да се огледаме и да пренаредим ценностите си.
- Въпреки парадоксите, ни разказа и една романтична история – за Борис, пазача на фара. Кой е той?
- Той е още кметски наместник на Емона и самият той е като фар за двайсетината постоянни жители на селото. Носи им пенсиите, пощата, пазарува им и кара продуктите с колата си по неасфалтирания път. Борис Апостолов е най-старият пазач на фарове в България – на 17 август навърши 44 години на поста.
Днес Емонският фар се управлява от фотоклетка. Свети с хилядаватова лампа и се вижда на 40 километра в морето. В самия фар обаче романтиката отдавна е угаснала. Помещенията в основата му вече не стават за живеене, а за витата му и стръмна стълба няма крушка – катерихме се като слепци. От терасата му обаче разбрах защо Борис не иска друга работа. Отдолу вълните се плискат в Стара планина и разказват приказка без край.
- Първосигналният въпрос, който провокира неговата история – има ли светлина?
- Има светлина. Понякога тя е видима само за романтиците, но ако военните, които стопанисват фара, завият една крушка на стълбите, никой няма да се пита има или няма светлина. Така е и в по-широк, цивилен периметър – понякога и малко усилие стига, за да разсее тъмницата.
- Обиколката ти по морето вече е към края си – какво предстои да ни разкажеш този уикенд?
- В тази обиколка срещнахме нашите зрители и с Дончо Папазов – известен е по цял свят с морските си плавания, но и с репликата си от сушата: "45 години стигат!". Вярва, че на демокрацията й трябват повече години, за да заработи. И зарежда околните с воля – да се борят за идеалите си, вместо да се оплакват. А нашата морска обиколка завършва във Варна. След потопа в Аспарухово има още неразказани истории. От тези, които свидетелстват за светлина в тунела. И никога няма да се уморя да ги разказвам.
