Д нес се навършват 100 години от рождението на един от най-обичаните ни писатели-белетристи и сценаристи – Никола Делчев Гугов, по-известен с псевдонима си Павел Вежинов.
Гугов е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Израства в Драз махала (намирала се е между бул. „Сливница“, „Мария Луиза“ и улиците „Константин Стоилов “ и „Козлодуй“).
Завършва Първа мъжка гимназия, а между 1938 и 1944 г. следва философия в Софийския университет.
Още от началото на 1930 г. сътрудничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др.
Първият му сборник разкази – „Улица без паваж“, излиза през 1938 г., а през 1943 г. излиза и „Дни и вечери“.
От есента на 1944 г. участва във Втората световна война като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“.
Впечатленията си от живота на армията разказва в повестите „Златан“ и „Втора рота“. През 1950 и 1951 г. получава Димитровска награда за фронтовите си произведения.
От 1947 до 1951 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“, от 1951 г. – на списание „Септември“.
Между 1954 и 1972 г. работи в „Българска кинематография“, първоначално като сценарист, а по-късно и като зам.-генерален директор.
През 50-те и 60-те години Вежинов издава множество криминални романи и повести като „Следите остават“ (1954), „Произшествие на тихата улица“ (1960), „Човекът в сянка“ (1965), „Прилепите летят нощем“ (1969), а също и пътеписи от участието на българските спортисти в Олимпийски игри – „Знамена по стадионите“ (1950), „На Олимпиада в Хелзенки“ (1953), „До Мелбълн по въздух и море“ (1957).
От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.
Вежинов се обръща и към фантастиката. През 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. публикува и разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романът „Гибелта на Аякс“.
През 1963 г. от печат излиза и сборникът разкази „Момчето с цигулката“, който бележи нов етап в творчеството му, насочен към морлно-психологическите проблеми на съвремието. Следват „Дъх на бадеми“ (1966), „Звездите над нас“ (1966), „Малките приключения“ (1970).
Романът „Нощем с белите коне“ (1975) се появява първоначално в сп. „Септември“. Още не е заглъхнал шумният успех, когато се появява повестта „Бариерата“ (1976), за която същата година получава отново Димитровска награда. Следват още силни произведения – „Белият гущер“ (1977), „Синият камък“ (1977), „Езерното момче“ (1979).
Между 1976 г. и 1981 г. Павел Вежинов е народен представител в 7-то Народно събрание.
Последният му завършен роман е „Везни“ (1982), а последната новела „Дълъг летен ден“ се появява в списание „Съвременник“ (кн. 3 от 1983 г.) малко преди смъртта му.
Вежинов почива внезапно на 20 декември 1983 г. на 69-годишна възраст.
