Когато Пеевски и Цветанов гласуват "за"

В черашното гласуване на стратегията за съдебна реформа породи много въпроси, а основният сред тях е: какво не е наред с този документ, щом показно го одобряват и хора, които би трябвало да са потърпевши от него?

Когато Делян Пеевски подкрепя с гласа си стратегията за съдебна реформа, а Цветан Цветанов я защитава, това неминуемо поражда десетки въпроси, свързани със стойността на този документ. Наред с всичко останало няма как да не се запитаме дали управляващите наистина целят реформа в съдебната власт, след като подобни намерения се приемат така спокойно от бившия вътрешен министър, доказал през годините, че независимостта на съдебната система е за него просто някаква абстракция. Същия въпрос поражда и показното „за” на неуспелия шеф на ДАНС Делян Пеевски, който поне досега не е отрекъл влиянието си над десетки магистрати, за което редица медии писаха многократно.

Освен Пеевски и Цветанов, към групата на „реформаторите“ се прикрепи и цялото Движение за права и свободи, смятано за партията, овладяла правораздаването; прикрепи се и БСП, която никога не е отричала определени свои контакти сред съдии и прокурори. Впрочем, същата забележка важи и за ГЕРБ.

Ако пък бъдем добронамерени до наивност и допуснем, че стратегията за реформа на съдебната система цели наистина част от подкрепилите я депутати да влязат в затвора, както обясни Радан Кънев, то няма как да не си зададем въпроса: какво не е наред с този документ, щом се радва на такова всеобщо одобрение от страна на хора, които уж би трябвало да са потърпевши от него?

Една необвързваща стратегия

Отговорът неволно даде правосъдният министър Христо Иванов, който успокои депутатите, че стратегията не цели да обвърже парламента с предварителен ангажимент за каквото и да е. „Крайното решение по законодателната рамка ще бъде взето от Народното събрание“, заяви той от трибуната на парламента.

От изказванията на лидерите на ДПС и БСП пък стана ясно, че те подкрепят стратегията само защото е списък с намерения. Когато дойде времето намеренията да се претворяват в норми, те може и да преосмислят позициите си. Неслучайно от Движението изтъкнаха, че гласуваните от парламента текстове все още не са придобили вида на документ, който съдържа безспорни ангажименти.

Това даде възможност на Лютви Местан да заговори за свикване на Велико Народно събрание, което на практика напълно ще обезсмисли промените в съдебната система, вкарвайки ги в безкрайни процедури и отлагайки за още по-далечно бъдеще тяхното приемане.

Ако обаче оставим настрана процедурните хватки и предварителните заклинания, при приемането на стратегията силно впечатление направи настървеността, с която всички парламентарни групи, без изключение, се опълчиха срещу предложенията на правосъдното министерство за Висшия съдебен съвет.

Документът предвиждаше разделянето на Съвета на съдийска и прокурорска колегия, които да действат на сесиен принцип, а не да са постоянно действащ орган, както е в момента. Според поправката, предложена мимоходом от председателя на БСП Михаил Миков и в крайна сметка окончателно одобрена, Съветът ще продължи да работи като постоянно действащ орган.

"Обещанието не поражда ангажимент"

По този начин парламентът уж демонстрира воля за реформи, но пренебрегна една от основните препоръки на Венецианската комисия и Консултативния съвет на европейските съдии, които обясниха, че е добре мнозинството от членовете на ВСС да са магистрати, избрани от магистрати. При постоянно действащия ВСС членовете му не са магистрати, а обикновени администратори, избрани от магистрати.

Парламентаристите пренебрегнаха и факта, че много малко магистрати, които се интересуват от проблемите на системата, биха се кандидатирали за членове на ВСС. Съдиите, които са посветени на работата си, трудно ще се мотивират да замразят кариерата си, за да администрират съдебната власт в продължение на 5 години. Последният аргумент е, че влезли веднъж във ВСС като администратори, членовете на Съвета започват да се откъсват от магистратската работа.

Въпреки тези аргументи обаче, както ГЕРБ, така и Реформаторският блок предпочетоха да зачеркнат заложената от правосъдния министър Христо Иванов промяна и подкрепиха Миков.

Освен това бе прието, че „стратегията е основа на анализ на конституционната рамка за съдебната власт". Което не е нищо повече от пожелание, или както е прието да се казва - „демонстрация на воля“. А демонстрации на воля сме виждали вече много пъти и добре знаем, че в общия случай те онагледяват извода на един някогашен символен за БСП кмет - „обещанието не поражда ангажимент“.

Предварителният отговор на Горанов

Ето как без особени усилия можем да си обясним защо Делян Пеевски и Цветан Цветанов подкрепиха стратегията за съдебна реформа. И въпреки че документът може да се интерпретира като „намерения“, а оттам и като безобиден, поправката „Миков“ (направена очевидно като презастраховка) може да обезсмисли реформирането на Висшия съдебен съвет, а оттам и управлението на съдебната власт, което несъмнено се нуждае от сериозна промяна.

Тук някой ще каже обаче, че съдебната стратегия, приета от Народното събрание, е безпрецедентен акт, който несъмнено е стъпка в правилната посока и показва воля за реформи. Подобен извод не е неправилен, но основният му недостатък е, че е в бъдеще време.

Именно затова е добре да се вгледаме в действията на управляващите в настоящето - само преди 10 дни излезе решението на Върховния административен съд по казуса КТБ. То бе публикувано само пет дни след като финансовият министър Владислав Горанов предвиди, че ВАС ще реши бързо делото.

Имам уверението, че в кратки срокове, не с предварително заявените, ще имаме решение, каза той. Като по този начин даде отговор на въпроса защо Пеевски и Цветанов подкрепиха съдебната стратегия. Защото на този етап тя не възпрепятства политиците да получават „уверения“ от магистрати.