С поред бизнесмена и издател Иво Прокопиев при последните три правителствени мандата, България е направила сериозно отстъпление по отношение на върховенството на закона, качеството на бизнес средата и свободата на медиите.
В момента има процес на почти паническо напускане, главно от чуждестранни инвеститори, казва Прокопиев в интервю за австрийския "Щандарт" и дава два примера: "EVN започна дело срещу България заради увредени интереси като инвеститор, в резултат на непредвидимата регулаторна среда, след две години непрекъснат тормоз от страна на финансовия регулатор, застрахователя VIG беше принуден да продаде най-големия пенсионен фонд "Доверие" на странен купувач. Напуснаха компании като E.ON, ENEL, Deutche Telekom и много други".
На въпрос за обвиненията на председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев за продажбата на миноритарния дял в EVN България, Прокопиев казва: "Тези нападки са отличен пример за фасадната демокрация, която в началото описах. Институцията не работи в интерес на българския финансов пазар и участниците в него, а обслужва под повърхността частни интереси".
Според Прокопиев "председателят на Комисията за финансов надзор злоупотребява с цялата власт на институцията и я използва като инструмент за натиск върху медиите от "Икономедиа" и нейните издатели, един от които съм аз". Иво Прокопиев отбелязва, че това е започнало след журналистическо разследване, според което преди години Мавродиев е участвал като адвокат в създаването на офшорни фирми, свързани с пране на пари".
Публикуваме със съкращения интервюто на Иво Прокопиев, пълният текст, на което е поместен във в. "Дневник":
- В момента България преминава през втора вълна на нестихващи протести срещу правителството и членовете на парламента като цяло. В блога Ви поставяте тези протести в контекста на романа на Джордж Оруел "1984". Гледате на тях като на борба срещу "пост-тоталитарния политически модел" в България, който е на власт през последните години, маскиран като "фасадна демокрация". Не е ли леко преувеличено? Това правителство дойде на власт след избори, определени като демократични от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, и резултатите от тези избори позволиха на лидера на БСП Сергей Станишев, лидер на Партията на европейските социалисти, да състави коалиционен кабинет с Министър-председател по негов избор – Пламен Орешарски.
- Преди всичко искам да кажа, че България е държава с огромен потенциал и много талантливи хора. За съжаление този потенциал е пропиляван от неспособността на политическите елити да проведат политики, които да осигурят развитие и по добро качество на живот за българите.
Все по-често в София може да чуете, че "Мафия има в много държави по света, но само на едно място Мафията си има държава и това е България". За съжаление през последните три правителствени мандата, България направи сериозно отстъпление по отношение на върховенството на закона, качеството на бизнес средата и свободата на медиите. Това може да бъде видяно в докладите на Репортери без граница, на Фрийдъм Хаус, на Държавния департамент на САЩ за свобода на медиите. В класацията "Doing business" на Световната банка, България се е сринала от 59 на 87-мо място за пет години. Чуждите инвестиции през 2013 се очаква да бъдат около 10 пъти по-малко отколкото през 2008 и причината за това не е само в кризата. Всички обективни външни индикатори говорят, че България върви назад, а не напред.
Когато казвам "фасадна демокрация" имам предвид, че през последните три мандата политиката все повече се превръща в една гигантска симулация на демократичен процес – политическите партии, изборите, дебата в медиите, решенията на регулаторите и съда. Привидно демокрацията функционира, но всъщност всички независими институции се контролират от един център и резултатът от изборите винаги е един и същ – винаги побеждават интересите на един постоянен олигархичен елит, който преразпределя обществените ресурси в своя лична полза.
Това става все по-видимо и много от способните млади българи предпочитат да напуснат страната, поради липсата на перспектива. Дори в по-голяма степен това се отнася за инвеститорите. В момента има процес на почти паническо напускане, главно от чуждестранни инвеститори. Ще дам два примера: EVN започна дело срещу България заради увредени интереси като инвеститор, в резултат на непредвидимата регулаторна среда. След две години непрекъснат тормоз от страна на финансовия регулатор, застрахователя VIG беше принуден да продаде най-големия пенсионен фонд "Доверие" на странен купувач. Напуснаха компании като E.ON, ENEL, Deutche Telekom и много други.
Колкото по дълго продължи периодът на имитация на демокрация, толкова по трудно ще се възстанови доверието на хората и инвеститорите.
Колкото до Партията на европейските социалисти и европейските ценности, според мен в ПЕС са силно притеснени от факта, че правителството в България зависи от подкрепата на крайна, популистка, национал-социалистическа партия като "Атака". Идеите на тази партия за национализация и прогонване на чуждестранните инвеститори от България се разминават драматично с ценностите на европейската социалдемокрация.
- Как ще приключи тази криза в България?
- Моят прочит на случващото се в България е, че беше достигната грaницата на търпимостта. С избирането на г-н Делян Пеевски за шеф на ДАНС изведнъж всички грозни и уродливи сраствания на бизнес интерес, медии, правосъдие в политиката придобиха конкретно и видимо измерение. Самият г-н Пеевски беше уволнен лично от Сергей Станишев, когато той беше премиер на предишното правителството с участието на социалистите. Причината беше шумен корупционен скандал, за който г-н Пеевски беше разследван.
Сред тази демонстрация на къса памет и липса на морал, хората разбраха, че без върховенство на закона, без справедлив съд и свободни медии, всъщност нямат нищо. Нито граждански права, нито бизнес, нито собственост.
За мен протестите преди всичко са контролен механизъм. Те показват, че българското общество има ценности, имунитет и съпротивителни сили, когато определена граница се премине, да се каже "Стига!". Протестът е категорично доказателството, че нормалните демократични механизми за контрол и разделение на властите не функционират.
- Ще изключите ли възможността за политическа кариера някой ден?
- На този етап имам други, по-важни предизвикателства. Има много начини човек да се включи в промяната на страната си. Участието в политиката е само един от тях.
- За известно време се преместихте със семейството си от България в Сингапур. Какъв точно натиск имаше върху вас в страната? Как управлявахте бизнеса си от Източна Азия?
- Когато през 2010 година "Капитал" публикува първото журналистическо разследване за срастването на власт, медии и икономически интереси, финансирани с обществени ресурси, концентрирани в "Корпоративна търговска банка", срещу мен последва истинска истерия от медиите които контролират собственика на банката г-н Цветан Василев и неговия партньор г-н Делян Пеевски. За три години те публикуваха над 1000 негативни публикации срещу мен, моят бизнес, моите партньори. Всички те, до последната дума напълно измислени и невярни, за което водя множество дела в съда. Срещу мен беше тествана машината за клевети и създаване на паралелна реалност.
Освен това имаше натиск и тормоз по много линии – регулаторен, политически, включително и физически заплахи. Този натиск беше един от факторите да вземем решение да преместим семейството в Сингапур за няколко години, за да предпазим децата от тази истерия.
Конкретната причина беше, че съм учил в Сингапур, в бизнесучилището INSEAD. Имам много приятели и бизнес партньори в Азия. В наши дни бизнесът е глобален и управлението от разстояние не е проблем.
- Медийните Ви издания определят наскоро образувания "Реформаторски блок" за новата политическа алтернатива в България. Тези партии – бивши консерватори, либерали и една зелена партия, които в момента не са представени в Парламента, заедно получиха 6,9% на последните избори през май тази година. Какво Ви кара да мислите, че българите ще намерят тези "реформатори" за по-привлекателни този път?
- Ако мога да отговоря с цитат на един от интересните съвременни мислители Бъкминстър Фулър "Никога не променяш нещата като се бориш със съществуващата реалност. За да промениш нещо, създай нов модел, който прави стария вече негоден."
Олигархията живее и се възпроизвежда от липсата на политическа алтернатива, която да покаже абсурдността на съществуващия модел.
Пропагандната ѝ машина постоянно насажда тезата, че няма избор, всички са еднакво лоши. Подтекста на тази кампания е "В такъв случай ни оставете нас да ви управляваме на спокойствие".
Много е важно енергията от улиците и площадите да намери своето политическо представителство в следващия парламент. И обратно, много е важно в България отново да има политици, които не са зависими от задкулисието, а искат да защитават легитимните искания на избирателите, да ги разберат и да ги реализират в политики. Тази връзка в момента е скъсана.
Политиката на "Капитал" и "Дневник" е да представят всички гледни точки, включително и на Реформаторския блок. Всяка нова енергия и нов морал, не само от Реформаторския блок, са добре дошли в българската политика в момента. Избирателите не искат повече да бъдат безучастни свидетели на своя собствен живот.
- Как ще опишете личните си отношения с президента Росен Плевнелиев? Бивш бизнес партньор, приятел или политик, чиито позиции подкрепяте?
- Преди всичко, Росен Плевнелиев е избран за президент на България не защото е мой приятел, а защото за него в пряк вот гласуваха мнозинството от българските избиратели. И в момента, независимо от грозните медийни атаки срещу него, той е политикът в България с най-високо доверие и рейтинг.
Причината за тези атаки е, че той ясно и без страх се противопоставя на олигархията и политическата корупция.
Иначе, конкретно на вашия въпрос. Бяхме близки семейни приятели, преди той да влезе в политиката. Не сме имали общ бизнес. Високият пост на който е сега, налага много ограничения, с които и аз, и той се съобразяваме.
- Вашите опоненти, в частност медиите на Пеевски и на банкера Цветан Василев, твърдят, че се опитвате да редите кабинет заедно с президента Плевнелиев – служебното правителство от март месец, и може би министри от следващия кабинет? Това звучи доста екстравагантно за чуждестранните наблюдатели – почти като идеята за "пост – тоталитарен политически модел" в България...
- Това просто не е вярно. Нямам никакво отношение към съставянето на служебното правителство. Не възнамерявам да имам каквато и да е роля в следващо служебно правителство, ако такова има. Ако някой твърди друго, нека да го докаже.
- Каква е разликата между журналистите от Вашия вестник "Капитал", които понякога отразяват широко дейността на основната Ви бизнес група – "Алфа Финанс Холдинг", и журналистите от "Нова Българска Медийна Група", които подкрепят бизнес интересите и компаниите на техните собственици? Колко точно медийна свобода може да има в България при тези обстоятелства?
- Преди всичко съм учуден, че задавате такъв въпрос. "Капитал" е на пазара в България от 20 години, "Дневник" -от 13. Ценностно и професионално изданията не са направили и крачка в страни за всичките тези години. Те се доказват пред читателите буквално всеки ден. В медиите си добър, колкото е добър последният ти материал.
Има една много съществена разлика между двете групи, които споменавате. И тя е, че в "Икономедиа" се спазват професионалните и етични стандарти на професията и журналистите там проверяват фактите и пишат истината.
Всеки път когато има материал, свързан с фирми в състава на "Алфа финанс" или за мен лично, това се отбелязва изрично.
От друга страна, аз дори не бих определил "Нова българска медийна група" (НБМГ) като медиа. Това е една скъпа машина за рушене на репутациите на политически и бизнес конкуренти, която Олигархията използва в своя полза.
На всичкото отгоре тази машина се финансира с парите на данъкоплатците. Повечето големи държавни предприятия организирано държат парите си в Корпоративна търговска банка (КТБ), която е собственост на г-н Цветан Василев. Банката пък финансира медиите на г-н Пеевски, те подкрепят безропотно правителството, което в момента управлява, то от своя страна, за благодарност, продължава да държи парите си в КТБ и т.н. моделът се възпроизвежда независимо кой е на власт. Избирателите винаги получават един и същи продукт, един и същ доминиращ олигархичен интерес.
Този модел е описан в последния доклад на "Фриидъм хаус" за медийната среда в България.
В едно от изследванията на сектора на Българския хелзинкски комитет, журналисти разказват как работи системата в НБМГ. Ролята на журналистите там всъщност само запълват пространството между поръчковите статии. Компроматните материали срещу този, който трябва да бъде атакуван се пишат извън редакцията и идват готови за публикуване в края на деня.
Ако трябва да изброявам още разлики. При проверка за сътрудничество към бившите тайни служби, в "Икономедиа" нямаше нито един бивш агент, докато в НБМГ бяха десетки. Справките кой има достъп до парите от комуникационните програми на Европейския съюз, които са важен инструмент за създаване на икономическа зависимост на медиите от страна на политиците и правителството, отново показаха че в "Икономедиа" не е инвестирано и едно евро. В същото време в НБМГ и свързаните с нея медии, са изхарчени десетки милиони от европейските фондове.
Това е друга много съществена разлика. "Икономедиа" е пазарен субект и оцелява на пазара, чрез своя интегритет и изцяло пазарни приходи.
- През ноември миналата година "Алфа Банк" се опита да получи контрол върху "Икономедиа", заради неизплатен кредит. Как се случи това?
- Това беше част от многобройните атаки и опити за превземане на "Икономедиа", защото в края на миналата година вече бяха останали само няколко независими медии.
"Алфа банк" се опита незаконно да обяви целият кредит за предсрочно изискуем, без да има основание за това. Целта беше през усвояване на обезпеченията по кредита, да се установи контрол върху дейността фирмата преди изборите и след това да се продаде. Неофициално ни беше казано, че имат купувач, който даже бил депозирал парите при тях.
Съдът спря тези незаконни действия, но натискът продължи, като банката започна действия по прехвърлянето на вземането си от "Икономедиа" на същия мистериозен купувач, който ние много добре знаехме кой е всъщност.
Тогава с моят партньор Теодор Захов взехме решение да капитализираме "Икономедиа" и тя погаси предсрочно целият размер на заема към "Алфа банк". В момента "Икономедиа" няма никакви задължения към трети страни.
- Един възможен прочит на настоящата, изключително поляризирана ситуация в българската политика и общество може да бъде битката между два борещи се за влияние бизнес лагера в страната – Иво Прокопиев от едната страна и Цветан Василев и близките до него от другата. Какво мислите за това?
- Твърде елементарно обяснение според мен, при това принципно невярно. Преди няколко дни концерт в София имаше Роджър Уотърс от "Пинк Флойд". На една от песните от "Стената", за отношенията между хората и правителството той изписа на екраните "Оставка" на чист български.
Обяснението на пропагандата на Олигархията, беше, че Роджър Уотърс е взел много пари от противниците на правителството, за да го направи. Вижте какъв абсурд. Ако си склонен да обясниш всичко с лагери и че всичко се купува с пари, то тогава ти самият си готов да направиш всичко за пари.
В момента в България има съвсем ясна разделителна линия. Олигархията иска запазване на властта и тоталния контрол на всяка цена, дори и ако това струва пълна политическа изолация и рецесия в икономиката. Това е един високо организиран политически и бизнес елит, който в момента контролира повечето обществени ресурси и почти всички институции.
От другата страна са огромното мнозинство от избиратели, представители на предприемаческия елит и средната класа. Те изобщо не са организирани, нямат политически представител, но са обединени от ценности и от общата представа за бъдещето на България. Те смятат, че трябва да се сложи край на кражбите и политическата корупция, че е нужна радикална промяна, нов обществен договор между избирателите и политическите партии, който да осигури много по-голяма прозрачност и отчетност на политиците за действията им.
Аз лично също споделям тези ценности и смятам, че това е надеждата за бъдещето на България.
- Как коментирате обвиненията на председателя на КФН Стоян Мавродиев по отношение на продажбата на миноритарния дял в EVN България и връзката, която регулаторът прави с "Икономедиа"?
- Тези нападки са отличен пример за фасадната демокрация, която в началото описах. Институцията не работи в интерес на българския финансов пазар и участниците в него, а обслужва под повърхността частни интереси. За съжаление българският финансов регулатор e много далеч от стандартите на австрийския си аналог – FMA.
Продажбата на миноритарните дялове на електроразпределителното дружество EVN България беше реализирана на борсата на закрит аукцион. Няма по-справедлив и прозрачен начин за приватизацията на едно предприятие от продажбата в рамките на един (подчертавам) закрит аукцион на капиталовия пазар. Постигнатата цена надхвърляше с около 20% минималната, която правителството само определи. Основно поради тази причина продажбата, която беше извършена в много трудната икономическа ситуация на 2011 г., беше и международно отчетена като огромен успех.
По отношение на "Икономедиа" мога да потвърдя, че наистина съществуват обтегнати отношения с г-н Мавродиев. Причината за тях обаче е различна от тази, която той описва.
Председателят на Комисията за финансов надзор злоупотребява с цялата власт на институцията и я използва като инструмент за натиск върху медиите от "Икономедиа" и нейните издатели, един от които съм аз. Беше направен опит за потулване на факта, че преди години точно той е участвал като адвокат в създаването на офшорни фирми, свързани с пране на пари.
Медиите на "Икономедиа" просто свършиха своята работа да информират обществото и да обърнат внимание на абсурдния факт, че един важен финансов регулатор на една страна-членка на ЕС се ръководи от човек, който е призован като свидетел в разследване за пране на пари в няколко държави. Елементарен журналистически дълг е да се разкажат тези факти и да се поставят въпроси по тях.
Това е причината за напрежението с г-н Мавродиев. Със съжаление установих, че нападателните и клеветнически практики на регулатора са се разпространили и междувременно засягат не само "Алфа финанс холдинг", но и други големи участниците на пазара, които са партньори на групата.
