Трудната задача на Обама срещу Ислямска държава

П ървият президент Буш имаше една коалиция, също и президентът Бил Клинтън, а вторият президент Буш имаше две. Сега президентът Барак Обама иска да изгради коалиция от държави, които да се присъединят към САЩ в борбата със заплахата, която представлява групировката "Ислямска държава" (ИД, преди „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, ИДИЛ) в Близкия изток и извън него.

Дипломатическите усилия за изграждане на коалиции отнемат време, а въпросите за това кой може или би трябвало да участва често са заплетени.

В тази ситуация нещата се усложняват от факта, че САЩ и техните съюзници имат общ интерес с някои други правителства, с които иначе са противници, от разгромяването на екстремистите. Все пак ако политиката прави възможно събирането на необичайни съюзници, същото важи за коалициите.

Затова държавният секретар Джон Кери трябва да действа внимателно тази седмица в Близкия изток и Европа, за да събере, както той я нарече, "коалиция на желаещите и способните" срещу сунитските бойци, които контролират големи райони в Сирия и Ирак.

"Мисля, че е от съвсем решаващо значение да имаме арабски държави и по-конкретно държави със сунитско мнозинство, които отхвърлят този тип екстремистки нихилизъм, който виждаме проявен в ИДИЛ; които казват, че това не е истинският ислям и са готови активно да се присъединят към нас в борбата", заяви Обама миналата седмица на срещата на върха на НАТО в Уелс, като използва алтернативния акроним на въоръжената групировка.

"А моето очакване е, че ще видим наши приятели, съюзници и партньори в региона, които също са готови да предприемат действия като част от коалиция", каза той.

Обама, който ще изложи стратегията си за противодействие на групировката "Ислямска държава" в реч по-късно днес, и Кери получиха подкрепа в понеделник, когато Арабската лига по същество се съгласи да стане част от коалицията, като обяви, че нейните 22 членове ще вземат спешни, макар и неуточнени, мерки в областта на политиката, отбраната, сигурността и правото, за да се преборят с екстремистите.

Изявлението беше направено, след като в събота Кери разговаря по телефона с генералния секретар на Арабската лига Набил ал Араби и призова организацията да "заеме силна позиция" в коалицията, заяви Държавният департамент. След като миналата седмица събра 10 съюзници, които да изградят ядрото на новото обединение, Кери ще върви по стъпките на своите предшественици Джеймс Бейкър и Колин Пауъл в набирането на нови членове, особено сред арабските държави, за действия в техния заден двор и затвърждаване на подкрепата на тези, които вече са се включили.

Миналата сряда Кери отдаде почит на Бейкър, който събра 33 страни, които да се присъединят към САЩ в предприемането на действия срещу Ирак след нахлуването му в Кувейт през 1991 г. при първия голям конфликт след Студената война.

"Неговата работа за изграждане на глобална коалиция за противодействие на Саддам Хюсеин преди операция "Пустинна буря" до ден днешен е златният стандарт, по който е оценявано съвременното изграждане на коалиции и който лично аз ще приложа, когато тръгна в следващите дни да работя по въпроса за ИДИЛ", каза Кери.

Всички могат да направят нещо, заяви още той, след като заедно с министъра на отбраната Чък Хейгъл се срещна с представители на членовете от "ядрото на коалицията" - Великобритания, Франция, Австралия, Канада, Германия, Турция, Италия, Полша и Дания. Но наистина ли могат?

Коалицията на Бейкър през 1991 г. беше толкова успешна, защото той съумя да привлече Сирия - страна, която сега правителството на Обама обвинява за възхода на екстремистите и няма интерес да вижда като член. "Врагът на врага ти не е твой приятел", каза в понеделник говорителката на Държавния департамент Джен Саки. "Ние продължаваме да смятаме, че (сирийският президент Башар) Асад е загубил легитимността си", заяви тя.

А какво да кажем за Иран, който наред със САЩ предоставя военна подкрепа на иракското правителство в борбата с групировката "Ислямска държава"? Освен това Иран подкрепя Асад, когото САЩ искат да видят отстранен.

Служители на администрацията на Обама казват, че Иран не е добре дошъл, и настояват, че не съгласуват с Техеран каквито и да било действия срещу "Ислямска държава". Русия е друг сложен въпрос, като се има предвид подкрепата й за Асад, както и проруските сепаратисти, които се бият сега в Украйна.

Източниците от Белия дом проявяват сдържаност към каквито и да е ходове по отношение на Москва, която миналата седмица каза, че напълно подкрепя плана на Обама да свика и председателства заседание на Съвета за сигурност на ООН по-късно този месец по въпроса за "Ислямска държава" и чуждите бойци.

Русия не участваше в коалицията на Бейкър и президента Джордж Х. У. Буш за войната в Залива, тя беше против инициираните от Клинтън въздушни удари на НАТО срещу Сърбия и против войната в Ирак на президента Джордж У. Буш. Тя обаче всъщност одобри предвожданите от САЩ военни действия в Афганистан след терористичните нападения на 11 септември 2001 г. в САЩ и се смяташе за член на коалицията, създадена да води това, което впоследствие стана известно като "глобална война срещу тероризма".

Някои критици осмиват "ядрото на коалицията" за това, че е твърде малко. Поддръжници на войната в Ирак изтъкват, че "коалицията на желаещите" на Буш през 2003 г. за нахлуването в Ирак в крайна сметка е включвала 48 държави.

Според Държавния департамент на САЩ обаче над 40 държави - без Иран - вече са дали или предложили определена подкрепа на Ирак за справяне с бойците. Кери изглежда невъзмутим, като заявява, че крайните ислямисти представляват възможност за света - или по-голямата част от него - да се обедини.

"Това е възможност да докажем, че можем да се обединим, че нашите отбранителни способности не са толкова застинали в един стар модел, така че да не можем да отговорим на нещо като ИДИЛ, така че да не можем да се обединим и да съберем коалиция от тези, които явно са желаещи и способни, за да успеем да се справим с ИДИЛ", каза той на срещата на върха на НАТО.

Правителството се надява, че мисията на Кери ще получи тласък от речта на Обама, която има за цел да представи неговата стратегия не само пред уморените от войните американци, но и пред също изтощената от конфликти международна общност, която ще се събере в третата седмица на септември на годишната сесия на Общото събрание на ООН.

"Ние много се надяваме, че хората ще дадат ясен сигнал . . . що се отнася до това, което искат да направят, защото трябва да можем да разработим план до времето, когато ще дойдем в Общото събрание на ООН, нужно е да имаме това единство", каза Кери. "Необходима ни е яснота за стратегията и яснота за това, което всеки ще предприеме", заяви той.