Г одина след съставянето на кабинета "Орешарски" в България вече открито се говори за политическа криза, а основният въпрос след вота за Европарламент е не толкова дали, а кога ще бъдат следващите предсрочни парламентарни избори. Заради кризата на доверие в кабинета и невъзможността му да осъществява каквито и да било реформи, на практика всички политически формации с нови евродепутати без БСП са "за" предсрочни избори. Но докъде биха довели те?
Сложният политически възел
Според професора по политология Евгений Дайнов, загубата на легитимност на сегашното правителство е толкова мащабна, че води до силно напрежение в политическата система на страната, а това предполага неизбежни предсрочни избори.
"Още преди няколко години стана ясно, че България влиза в сложен преиод, в който трябваше да се подпише нов обществен договор. Предпоставките за него все още липсват, което означава, че бързо решение няма да има. От друга страна политическата криза е свързана с друга криза: узурпирането на публичната власт от частни интереси. Затова възелът няма да се разплете нито лесно, нито бързо", прогнозира професор Дайнов.
Социологът Живко Георгиев от своя страна споделя мнението, че онова, което може да се очаква след предсрочни избори, е още по-пъстър парламент - още по-труден за изграждането на достатъчно силни и стабилни коалиции, които да подкрепят един бъдещ кабинет на националното съгласие.
"Давам си обаче сметка, че начинът, по който работи сегашният парламент от година насам, също не гарантира подобна възможност. Това е и проблемът на България - страната поне от година и половина е в перманентна политическа криза", отбелязва Живко Георгиев.
Политологът Антоний Тодоров от своя страна припомня резултатите от евровота, които показват, че страната върви стремително към предсрочни избори, още повече, че за тях все повече се говори в средите на управляващата коалиция на БСП и ДПС. Според него големият въпрос, който сега си поставят наблюдатели и избиратели, е дали след предсрочния вот политическият възел в страната ще се разплете.
"Евроизборите показаха, че всъщност липсва нова, различна управленска конфигурация. ГЕРБ може да се върне в управлението, но няма да има парламентарно мнозинство, ще трябва да преговаря с някого и кой ще е този някой? Реформаторският блок е възможен партньор, само че дори и с него гласовете не биха стигнали за мнозинство. Комбинациите с други политически сили като "България без цензура" или ДПС са познати и твърде компромисни, като в тях освен всичко друго партньорите се гледат с подозрение, често дори с трудно прикрита ненавист. Просто в момента не виждам някаква очертаваща се развръзка на ситуацията", констатира Антоний Тодоров.
За отговорността и културата на българските политици
В тази заплетена ситуация възниква въпросът кое би било определящо за следващите ходове на българските политици - партийните интереси, егото на отделните лидери, натискът на общественото недоволство или намесата на външни фактори като Европейската комисия, несигурността около Украйна и опитите за енергийно изнудване?
Професор Евгений Дайнов е убеден, че българското общество трябва да препотвърди избора си да бъде европейско, а не някакъв тип евразийско общество. Според него повечето от значимите партии в страната сега са се ориентирали към евразийския проект, при който "зависимите, уплашените и контролируеми хора трябва да стават все по-зависими и все по-уплашени". Срещу тях се изправя европейски ориентираната част на българското общество, която обаче няма политическо представителство.
"Затова процесът ще бъде труден и бавен, но съм убеден, че в крайна сметка ще надделее европейското начало и това ще се случи, когато европейската част на обществото излъчи своя значима политическа партия или когато някоя от сегашните формации реши да стане представителка на въпросната европейска част на обществото", казва професор Дайнов.
Социологът Живко Георгиев засега не забелязва вътрешни ресурси за някакъв тип отговорно поведение от страна на партиите и техните лидери. "Винаги сме се уповавали донякъде на външен натиск, но в момента Европейският съюз не е в по-добра форма от нас, поради което външните фактори са по-скоро дестабилизиращи. Ако, не дай, Боже, външнополитическата ситуация се изостри, това би могло да породи по-отговорно поведение от страна на основните политически сили, но то би имало твърде висока цена за България. Затова съм песимист както за поведението на старите парламентарно представени сили, така и за възможностите на новите политически субекти и тяхното възможно политическо влияние в бъдеще", признава Живко Георгиев.
Професор Антоний Тодоров е убеден, че стига да поиска, българската политическа класа може да намери разумно решение за излизане от кризата. "Заговори се за голяма коалиция. Да, германският опит може би предлага някакъв изход и за нас - за определен по-къс период от време, например до две години, би могло да се обяви, че бъдещото правителство ще изпълни програма за икономическа стабилизация и за завръщане на обществения оптимизъм. Това би дало време на политическите партии да се преустроят и реконструират. Защото като наблюдаваме положението в тях, те са или персоналистко-авторитарни формации без вътрешен демократичен живот, или са раздирани от вътрешни противоречия и имат огромни собствени проблеми. Съмнявам се, обаче, че културата на българската политическа класа е толкова висока", споделя професор Тодоров.
Политически изстрели напосоки
На този фон в публичното пространство тръгнаха различни спекулации - като например за възможността лидерът на БСП Сергей Станишев да оглави едно ново правителство, или пък с мандатите на "България без цензура" и БСП за бъдещ министър-председател да бъде предложен добре известен банкер. "Станишев не притежава необходимия кредит на доверие, няма нужната тежест, а както разбирам, няма и желание да поеме такава роля. Това само би наелектризирало в още по-голяма степен партизираната политическа ситуация", казва социологът Живко Георгиев и добавя, че идеята за банкера е "прекалено екзотична и би могла да дестабилизира още повече и без друго нестабилната ситуация в страната като отприщи нова вълна на обществено недоволство".
Мнението на професор Антоний Тодоров е, че обстановка, в която политическите лидери почти не разговарят помежду си и изобщо не общуват със своите привърженици, избиратели и съпартийци показва, че по същество диалогът е изчезнал от българското общество. "Всеки се е окопал в собствения си окоп и стреля напосоки. В подобна ситуация не е чудно, че се лансират абсолютно всякакви, дори напълно фантастични и невероятни идеи", обобщава политологът.
