П адането на цените в България не се дължи на свито потребление, а на спада на цените на зърното и петрола на международните пазари, както и на регулираните цени на електроенергията.
Това се казва в коментар на икономиста от Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова.
В коментара на ИПИ се отбелязва разпространената миналата седмица позиция на КНСБ, че праавителството трябва да вземе мерки за борба с дефлацията. Според синдикалистите спадът на цените е сериозен проблем за страната и е нужно той да бъде спрян, като се увеличи потреблението посредством увеличени държавни разходи за инвестиции и по-високи заплати в публичния сектор.
Това, което синдикатите пропускат, обаче, е, че в България дефлацията не се дължи на свито потребление, т.е. икономиката не се намира в т.нар. дефлационна спирала, която може да се срещне в литературата и при която едно от предписваните лекарства от някои икономисти е стимулиране на потреблението, включително и чрез повече публични разходи, се казва в анализа на ИПИ.
Дефлационната спирала, накратко, представлява следното: свитото потребление води до спад на цените и изпраща сигнал към производителите да свиват производството, защото продажбите намаляват. Това, от своя страна, води до съкращаване на работни места и по-нататъшно свиване на потреблението, по-малко производство, съкращения на работници и т.н.
В България има дефлация на годишна база от август 2013 г., но тя не е следствие от свито вътрешно потребление.
И нас потреблението не само не се свива, но и расте през последната година, показват данните за БВП, както и тези за търговията на дребно, аргументират се от ИПИ.
Според анализа на икономистите е възможно спадът на цените да подкрепя ръста на потреблението, тъй като е логично да се предположи, че при увеличаване на реалните доходи заради дефлацията домакинствата ще имат възможност да потребяват повече от същото и/или пък нови стоки и услуги, които до момента не са потребявали.
От ИПИ посочват, че причините за дефлацията в България са накратко три: регулираните цени на тока (и отчасти - на газта и оттам на парното), международните цени на зърното и международните цени на петрола.
Цените на тока за домакинствата бяха вдигнати през октомври 2014 г., а цените на хляба и зърното също нараснаха през декември 2014 г.
Петролът е единственият, който остава дефлационен фактор (т.е. цените на бензина продължават да спадат на годишна база) през декември 2014 г. Предвид продължилия спад на международните цени на петрола в началото на 2015 г., бензинът ще остане дефлационен фактор и в началото на 2015 г., а това вероятно ще продължи да подкрепя вътрешното потребление, се казва в коментара на ИПИ.
Всъщност единствените опасения, произтичащи от дефлацията в България, касаят бюджетните приходи. В краткосрочен план те зависят от промените в ценовото равнище. Предвид това, че в България всичкият петрол се внася и съответно ДДС върху вноса на петрол е сериозно перо в данъчните приходи, в началото на годината нараснаха страховете от неизпълнение на приходите в бюджета. Към момента, обаче, тези страхове не се оправдават. Предварителните данни на МФ, цитирани от ведомството преди дни, показват нарастване на приходите и помощите с 19,5% през януари спрямо година по-рано, което е довело до излишък в бюджета.
Всякакви идеи за увеличаване на държавните разходи с цел стимулиране на вътрешното търсене не разбират причините за дефлацията и се борят с несъществуващ враг, пише в заключение Десислава Николова.
Това, което правителството трябва да прави в ситуация на дефлация, е да следи внимателно приходите в бюджета и ако се наложи, да вземе точно обратните мерки на предлаганите от синдикатите – спешно да реже разходи, за да изпълни заложения дефицит, се допълва в анализът.
