Vesti.bg публикува коментар на Юри Иванов от сайта e-lect.net по повод плановете на здравния министър Петър Москов за спешната помощ в ромските квартали.
Когато вчера министърът на здравеопазването Петър Москов заплаши, че екипи на спешната помощ няма да се отзовават на повиквания в ромските махали, докато местните лидери не гарантират безопасността им, той посочи статистика, според която от 225 нападения над лекари, фелдшери и шофьори на линейки през тази година 174 са станали именно там.
Нямам причина да се съмнявам в данните на министър Москов, нито в очевидния факт, че насилието сред ромите е по-високо от това сред българските граждани от други етноси.
При все това здравният ни министър премълча цялата истина – тази, която гласи, че повикванията на линейки от роми са над 70 хиляди годишно (или поне са били горе-долу толкова през 2012 г. – не намирам данни за 2014 г., но не виждам повод тази цифра да е по-ниска при положение, че общият брой на обажданията на "Бърза помощ" непрекъснато нараства от поне няколко години насам), а това ще рече, че в най-лошия случай, посещенията на спешната помощ, придружени с насилие, са около 0,249% от всички или средно по 1 на всеки 402.
Казвам това, не за да оправдавам някого – едва ли са много българските граждани, които няма да се съгласят, че е желателно полицията и съдът да си вършат работата и насилниците да си получат заслуженото – а понеже 174 от 225 звучи по един начин, докато 1 от 402 – по съвсем друг.
В крайна сметка в изявлението си вчера министър Москов ни каза следното: (1.) понеже при едно от всеки 402 посещения на линейка при роми имаме насилие; (2.) и че полицията и съдебната система не успяват да се справят с проблема, (3.) най-логичното решение е не да спазваме закона, да настояваме за равно третиране на всички български граждани и да анализираме защо виновниците за нападения над медицински лица не са наказвани, а (4.) да превърнем 401 от всяка група от 402 болни цигани в заложници, които да използваме като разменна монета (5.) овластявайки разни местни велможи да говорят от името на всички граждани в общностите си и закрепвайки (квази-)феодалните зависимости в тях.
И аз като министър Москов искам лекарите (а всъщност и всички останали български граждани) да бъдат предпазени от прояви на насилие и беззаконие, но определено не смятам, че изходът от една неправда минава през създаването на друга. Изходът винаги преминава през налагането на правдата, а правдата изисква да третираме хората като индивиди, вместо на колективен принцип, да преследваме и наказваме виновните и да защитаваме невинните.
Що се отнася до Петър Москов, наистина очаквах повече от представител на политическата сила, влязла в парламента с обещанието, че ще се бори за връщането на върховенството на закона и няма да бяга от отговорността за трудни реформи.
За съжаление, министърът на здравеопазването е поредният, при когото предизборното говорене няма нищо общо с делата му след изборите.
