Ч етвъртият ядрен тест на Северна Корея поставя едно значително предизвикателство пред международната общност. Въпреки че тя посрещна съобщението на Пхенян за извършения тест с бурни критики, на нея ще ѝ бъде много трудно, според анализаторите, да реагира по един ефективен и координиран начин.
Осъждането на Северна Корея за успешния ядрен тест с водородна бомба, който тя обяви, беше бързо и всеобхватно. Превръщането на това възмущение в конкретни мерки, подкрепяни от всички по света, обаче ще бъде съвсем друго нещо.
Съветът за сигурност на ООН предвижда да затегне палитрата от санкции,
наложени на Пхенян след предходните му ядрени опити през 2006 г., 2009 г. и 2013 г., въвеждайки „сериозни допълнителни мерки”. Изглежда обаче няма никакъв консенсус за тяхното точно съдържание. Опитът от вчера доказа във всички случаи неефикасността на вече съществуващите санкции. Сърцевината на проблема е да се разбере дали трябва да се засилят санкциите, да се води диалог с Пхенян или да се прибегне и до двете неща.
Вашингтон и неговият южнокорейски съюзник се придържат към линията, че не бива да се възнаграждава лошото поведение. Пхенян трябва да направи осезаема стъпка към ядреното разоръжаване, преди да се пристъпи към началото на истински преговори. Това предварително условие се възприема от мнозина като напълно нереалистично.
Неефективни санкции
„Санкциите сами по себе си просто не вършат работа”, казва Джо Чиринчоне, експерт по въпросите на неразпространението на ядреното оръжие към фондация Плаушеърс. Трябва да има възможност за диалог, дори тя да е трудна за преглъщане, смята той и посочва, че настоящата американска стратегия е равносилна на това да храниш надеждата, че ако игнорираш Северна Корея, то проблемът ще изчезне. Северна Корея обаче е като персонажа на Глен Клоуз от филма „Фатално привличане”. Нея просто не можем да я игнорираме, посочва Чиринчоне.
Специалистите изпитват сериозни съмнения дали тестваното вчера устройство е било, като твърди Пхенян, усъвършенствана водородна бомба. Отделената енергия теста не е достатъчно голяма, казват те.
Експертите са по-склонни да подкрепят хипотезата, че става дума за усъвършенствано ядрено устройство (вид атомна бомба, която използва известно количество деутерий или тритий за усилване на ефективността и следователно на мощността на бомбата - бел. прев.), което е по-мощно от обикновената атомна бомба на принципа на ядреното делене. Водородната или термоядрена бомба от своя страна се задейства на два етапа, използваща първо ядрено делене, а после – ядрено сливане, в една верижна реакция.
Няма обаче значение каква е била бомбата, посланието е едно и също – каквато и цена да налага международната общност на Северна Корея, последната е решена да върви напред по пътя на ядреното въоръжаване.
„Разработването на обикновени термоядрени устройства е вероятно само въпрос на време и на малък брой допълнителни тестове”, смята Дейвид Олбрайт, президент на Института за науки и за международна сигурност във Вашингтон.
„Приоритетът е да намерим начин едновременно да увеличим натиска върху Северна Корея, за да може тя да ограничи своите ядрени оръжейни способности, и да установим дипломатически контакт”, посочва той.Възможно е да се увеличи натискът, чрез налагането на онзи тип санкции, който допринесе за връщането на Иран на масата на преговорите за ядрената ѝ програма.
„Бездействието е по-рисковано от действието”
Но дори и тези санкции да са ефективни, те ще засегнат китайските компании и финансови институции, които държат лъвския пай от външната търговия на Северна Корея. Китай вероятно ще реагира доста сдържано на този тип мерки и Вашингтон не бива да бърза да притиска Пекин в момент, когато двустранните отношения са деликатни.
Съединените щати освен това ще имат доста работа и за да успеят да постигнат вътрешен консенсус по въпроса за Северна Корея, който е деликатна тема от кандидат-президентската предизборна кампания, която сега е в ход.Републиканците в САЩ представиха този четвърти ядрен опит като поредния провал на външната политика на Барак Обама. Ще трябва кандидатите за Белия дом да са доста смели, за да защитават тезата за диалог с Пхенян като средство за постигане на напредък.
Малко вероятно е Китай да подкрепи каквато и да било мярка, която може да дестабилизира в дълбочина режима на Ким Чен-ун.
Пекин не иска по границата си една обединена Корея, която да бъде подкрепяна от Вашингтон.
„Колкото и твърд език да използва Китай, за да критикува Северна Коря, Пекин няма да се присъедини към санкциите, които биха имали действително въздействие върху режима”, казва Чън Йон-у, бивш южнокорейски съветник за националната сигурност. „И Северна Корея знае това”, допълва той.
Ако Китай в действителност не иска да накаже Пхенян и Вашингтон все така отказва да започне диалог, то изглежда трудно да си представим една нова политика спрямо последното севернокорейско предизвикателство. Според Чиринчоне обаче шокът, предизвикан от съобщението на Пхенян за водородната бомба, било то блъф или не, може би е възможно да убеди Пекин и Вашингтон да променят линията на поведение.
„Това е рисковано, защото няма никаква гаранция, че преговорите със Северна Корея ще постигнат напредък. Но и нищо друго не постигна желания резултат. А бездействието изглежда е по-рисковано от действието”, посочва той.
