"Здравеопазването се намира в критично състояние. Системата работи неефективно, липсва държавна политика и концепция за радикални промени, която да осигури ново отношение към здравето на хората, което да мотивира и осигурява високо качество на живот“.
Това показва анализ на Българската стопанска камара (БСК) за състоянието, проблемите и перспективите пред българското здравеопазване.
Според експертите системата е силно бюрократизирана, корупцията е много висока, не се осигурява реален и равен достъп до качествено здравеопазване на почти една-трета от българите, осигурителната система е силно деформирана и натоварена с несвойствени функции, а управлението й е одържавено.
"НЗОК се е превърнала в социална институция, която финансира медицинското обслужване на цялото население, без оглед на осигурителния му принос“, коментира на прескоференцията председателят на камарата Божидар Данев.
Той подчерта, че публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП у нас е около 4%, при средно 7,3% за страните на ЕС, а през последните 10 години държавата последователно се оттегля от финансирането на здравеопазването, като прехвърля тежестите върху населението. В периода 2008-2013 г. частните разходи за здравеопазване на едно лице са нараснали с 68%, а публичните разходи за същия период са се увеличили с 19%.
По експертни оценки ежегодно в здравеопазването влизат над 9 млрд. лв., включително от регламентирани и нерегламентирани плащания.
Основните проблеми в здравеопазването са финансови, организационни, технологични и нормативни. Всички те водят до непрекъснато нарастваща неефективност на здравната система – все по-скъпо здравеопазване и все по-болно население, показва докладът.
За периода 2008-2013 г. разходите за болнична помощ са се увеличили с 65,7% (с 661 млн. лв.), без да настъпят особени промени в здравния статус на населението. Коефициентът на смъртност у нас достига до 15 промила през 2012 г. при 9,6 промила а ЕС-27. Коефициентът на детска смъртност е 7,8‰ при 3,9‰ общо за целия ЕС.
Запазва се структурата на смъртността по причини в последните години, като продължават да са водещи болестите на органите на кръвообращението (65,6%) и новообразуванията (16,7%), и т.н.
"През 1990 г. щатният персонал на Министерството на здравеопазването е бил от около 150 души, а днес министерството издържа 144 второстепенни разпоредители на бюджетна издръжка. Освен това, в НЗОК са заети над 2500 души. При този огромен ръст на административния персонал не е налице подобряване на качеството на здравно обслужване на населението“, подчерта Божидар Данев.
"Още на входа на системата са налице тежки деформации, тъй като държавата не е коректен платец към НЗОК“, каза Божидар Данев. В потвърждение на тезата си той посочи, че в продължение на четири години (2010-2013 г.) общият трансфер от Републиканския бюджет към НЗОК за здравноосигурителни вноски на лицата, които се осигуряват от държавата (пенсионери, деца, ученици, безработни, студенти и др.), се запази в размер на 941,1 млн. лв., въпреки промените в показателите, на основата на които той се определя.
Само от постъпления от увеличението на масата от изплатените пенсии в здравната система не са постъпили над 62 млн.лв. Освен това продължава практиката размерът на здравноосигурителните вноски за осигуряваните от държавата лица да не съответства на разходите, които се правят за тяхното здравно обслужване.
Средната осигурителна вноска за тях е около 19,60 лв., при средна вноска за осигурените от реалния бизнес около 60,10 лв. При тази ситуация реалният сектор осигурява с внесените от него вноски 64% от бюджета на НЗОК, при положение, че прави вноски за 33,4% от всички осигурени лица.
В допълнение, в периода 2008-2012 г. бяха одържавени около 2 млрд.лв. от бюджета на НЗОК, което се равнява на едногодишния бюджет на касата. За недофинансирането на системата сериозна роля играе и неефективна работа на приходната администрация, която не събира задължителните здравноосигурителни вноски от над 1,2 млн. души.
Държавата се опитва да компенсира намалените приходи чрез увеличение на прякото и косвеното облагане.
Налице е свръхконцентрация на финансирането на болничната помощ, в резултат на което се задълбочават диспропорциите в разпределението на средствата за болнична помощ по региони
и, оттам – в качеството на медицинското обслужване в тях. Около половината от общите средства за болнична медицинска помощ на НЗОК за 2013 г. са изразходвани в областите София-град и Пловдив - общо 48%, като само за София-град са 32%.
В седем области (София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора и Пазарджик) са концентрирани 71% от средствата за болнична помощ. Подобно е и положението с разпределението на разходваните средства на НЗОК по болници. През 2013 г. 10% от бюджета на НЗОК за болнична помощ са изплатени на две болници от общо 367, с които касата е сключила договор. Една-четвърт (25%) от средствата на НЗОК за болнична помощ са усвоени от 9 болници, една-трета (33%) – от 14 болници, а по-малко от 10 на сто от всички болници (30 болници) са усвоили половината (51%) от бюджета на касата за болнична помощ.
Липсва последователна политика с медицинските кадри
Задълбочават се деформациите в структурата, броя и териториалното разпределение на специалистите по отделни специалности. Висококвалифицираните кадри намаляват, а броят на патоанатомите, съдебните лекари, анестезиолозите, детските лекари, микробиолозите, хирурзите и др., е под критичния минимум.
Голяма част от здравните специалисти (особено младите) напускат страната. В продължение на 6 години повече от 3000 лекари са напуснали България. Само 5% от лекарите са на възраст до 30 години.
Критично е положението с броя и възрастовата структура на медицинските сестри. Липсва стройна система за продължаващо медицинско образование. Повишаването на квалификацията е оставено на инициативата на съсловието.
Липсват добре подготвени и мотивирани здравни мениджъри. Като правило, изискванията за тези, които заемат ключови позиции в системата, компетентността и професионализма са заменени от политическата принадлежност.
Забавя се въвеждането на електронното здравеопазване като фактор за подобряване на ефективността и прозрачността на системата, и за повишаване на качеството и контрола върху медицинските услуги.
От БСК предлагат серия от мерки за реформиране на здравния сектор:
Болниците да не формират печалба за услугите, финансирани от НЗОК;
Възнаграждението на личните лекари да не зависи от броя на пациентите, а от качеството на работата им;
Лекарите в държавните болници да работят само по един трудов договор;
Държавата да плаща реални по размер здравни вноски за осигуряваните от нея лица;
Драстично да бъде съкратен персоналът в МЗ и НЗОК;
Ръководителите на НЗОК да се избират с публичен конкурс от Надзорния съвет на касата, а не от парламента;
Вместо 28 регионални здравни каси да има 6.
Според БСК oбществото трябва да знае как се използват финансовите средства и резервът на НЗО, какви реални финансови средства и други ресурси са необходими на НЗОК в периода на реформирането на системата.
Целият доклад е публикуван на сайта на Българската стопанска камара.
криза, която тихо расте" />
