Д вете сгради са практически съседни. Зданието на Министерския съвет е в центъра на София, на булевард "Дондуков" №1, а Президентството е в отсрещното, на №2. Но институциите, които се помещават вътре, не може да са по-разделени, пише онлайн изданието на сп. "Икономист" в блога частта си, посветена на Източна Европа.
На фона на продължаващите повече от десет седмици антиправителствени протести в България президентът Росен Плевнелиев и оглавяваното от социалистите правителство са се окопали в студена война. Политическата криза в най-бедната държава членка на ЕС не показва признаци на стихване.
Конфликтът бележи промяна и в ролята на Президентството
Плевнелиев, бивш министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Бойко Борисов и технократ, го преобрази от предимно церемониална институция в активен, и често противоречив, участник в българския политически живот.
Поредната схватка стана във връзка с ревизията на бюджета, която би позволила на правителството да вземе нов дълг от 500 млн. евро с надеждата да стимулира затруднената икономика.
Плевнелиев наложи вето на законопроекта за бюджета в началото на август, като заяви, че макар да подкрепя повишаването на социалните разходи, не иска това да се прави за сметка на увеличаването на националния дълг (благодарение на строгия валутен борд България е с едно от най-ниските съотношения между дълг и БВП в Европа от едва 18,5% през 2012 г.)
Тази стъпка представляваше
рядко упражняване на президентската власт:
това е едва второто вето върху бюджет от 1990 г. насам.
Правителството събра достатъчно подкрепа в Парламента, за да преодолее ветото на президента и предприе контраатака. Премиерът Пламен Орешарски обвини президента в "груба намеса в изпълнителната власт с поредица от небалансирани и пристрастни действия", а външният министър Кристиян Вигенин заяви, че "държавата се е превърнала в заложник на личната амбиция и его на един политик".
Президентският мандат на Плевнелиев започна спокойно през 2011 г. (тук изданието греши, изборите бяха през 2011 г., но президентският мандат започна от януари 2012 г. - б. ред.) 49-годишният бивш шеф в строителството неохотно излезе на сцената през февруари, когато протестите срещу бедността подложиха на натиск Борисов да подаде оставка.
Президентът назначи служебно правителство, което управлява само два месеца. То успя да разсее част от социалното напрежение, но обществото отново се разгневи след предсрочните избори през май, които доведоха на власт Българската социалистическа партия и Орешарски.
Първоначално протестите бяха съсредоточени върху назначаването на скандален медиен магнат начело на могъщата Държавна агенция "Национална сигурност". Скоро след това те прераснаха в общо недоволство от правителството, което според критиците е прекалено зависимо от сенчести корпоративни интереси.
Хората вече няма да си затварят очите, така че е крайно време политиците да отворят своите, заяви президентът в обръщение в началото на юли. Той застана на страната на протестиращите, като открито, необичайно остро критикува правителството и поиска нови избори.
Позицията на президента е
"продиктувана от елементарен здрав разум и политически морал",
казва Даниел Смилов, политически анализатор в софийския Център за либерални стратегии.
Преди февруари повечето българи смятаха, че Плевнелиев е "бутиков" президент, човек от бизнеса, скромен и готов на компромиси, допълва Виктор Бачев, телевизионен продуцент, който постоянно е по протестите. Сега Президентството е единствената демократично функционираща институция в България, отбелязва той, изразявайки до голяма степен общото настроение на демонстрантите.
Тези чувства обаче не се споделят от всички българи. Политическите вълнения разделиха дълбоко страната. Около 40% казват, че искат правителството да подаде оставка спрямо 38%, които все още го подкрепят, показва неотдавнашно изследване на "Галъп". Разделението се отрази негативно и на личния рейтинг на Плевнелиев, макар че той остава на трето място сред политиците с най-голямо доверие в страната.
След като вече даде своя дан, президентът не може да направи много за изглаждането на различията, нито да сложи край на безизходицата между протестиращите и правителството.
Ежедневните протести продължиха през цялото лято
в София и други големи градове, макар числеността им да спадна до няколкостотин души спрямо десетките хиляди, които излизаха на улиците през юни и юли.
Президентът не е основният играч, трябва да има споразумение в Парламента за предсрочни избори, коментира Смилов.
Дали Плевнелиев би поискал един ден да измине краткия път между сградата на Президентството и тази на Министерския съвет? Той не казва. Но ролята му в настоящата криза може би предвещава бъдещата му кариера.
