Н АТО изпрати два разузнавателни самолета АУАКС, които да летят над Полша и Румъния, с цел да наблюдава кризата в съседна Украйна, предаде АП.
Алиансът съобщи, че двата самолета са излетели от бази в Германия и Великобритания.
Наблюдателните полети няма да напускат въздушното пространство на страните членки и по този начин няма да навлизат нито в руско, нито в украинско въздушно пространство, заяви говорител на оперативния щаб на НАТО в Белгия. „Самолетите могат да наблюдават 300 хил. кв. км и предимно ще следят за въздушна и морска активност“, каза подполковник Джей Янзен, добавяйки, че един АУАКС вече е извършил мисия за наблюдение в Румъния вчера и че се планират още.
В понеделник страните от НАТО взеха решение да активизират усилията за оценка на възможната заплаха, която кризата в Украйна представлява за алианса, чрез изпращането на самолети АУАКС. По думите на говорителя полетите са били планирани като тренировъчни мисии преди преди решението на НАТО, но през следващите дни още самолети ще бъдат включени в ученията.
В същото време сепаратистките власти на Крим заявиха, че
затварят частично въздушното пространство на украинската автономна република,
за „да държат настрана провокаторите“ заради насрочения на 16 март референдум за присъединяване към Русия, предаде ДПА. „Това е избирателна мярка, която ще бъде отменена след 17 март“, каза първият вицепремиер на Крим – Рустам Темиргалиев. Той не уточни какви са ограниченията, но в сайта на летището в Симферопол, единственото гражданско летище в Крим, се казва, че всички самолетни връзки с Украйна и Турция са отменени, докато полетите до и от Москва се изпълняват нормално.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко обяви, че ще предложи на Русия да дислоцира на нейната територия още 15 бойни самолета във връзка с активността на НАТО
край беларуската граница.
По-рано днес руският в. „Ведомости“ коментира, че небоеспособността на украинската армия може да насърчи сътрудничеството на Киев със Запада в сферата на отбраната. „Проверка на бойната готовност на украинската армия даде неутешителен резултат“, цитира руският вестник вчерашно изявление на украинския министър на отбраната Игор Тенюх пред Върховната рада. Тенюх признал, че от общо 41 хил. военнослужещи в сухопътните войски на Украйна формално в бойна готовност са 20 хил., но фактически - едва 6000 души. „Това означава, че 6000 души са успели да стигнат до полигоните и да започнат стрелби“, коментира проверката руският военен експерт Виктор Мураховски. Според него това сочи много ниско ниво на боеготовност, тъй че не може и дума да става за военна конфронтация с Русия.
За да се справи с проблема, Украйна може да постъпи като Грузия през управлението на Михаил Саакашвили – „да се опита да вдигне разходите за отбрана и да започне тясно сътрудничество с НАТО“, смята Мураховски. Тези разходи обаче ще бъдат безполезни, посочва колегата му Михаил Барабанов. Саакашвили сам разбра, че няма смисъл да се състезава с Русия, и след войната от 2008 г. рязко намали грузинските разходи за отбрана, напомня той.
криза, която тихо расте" />
