У тайките от пречиствателните станции за отпадъчни води съдържат органичен материал и имат сериозен енергиен потенциал, коментират пред БТА от Министерство на околната среда и водите (МОСВ).
Биогазът, образуван при анаеробно разграждане на утайките, е
възможен източник на гориво за отопление или производство на електроенергия.
Оползотворяване на неизползваната енергия, като отпадъчна топлина, е една от важните мерки за намаляване на потреблението на енергия и за смекчаване на последиците от глобалното затопляне, смятат в МОСВ.
Темата за оползотворяване на утайките от пречиствателни станции коментира преди няколко седмици на голям форум в София заместник-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов.
Възможността, която се разкрива с третирането и обработването на утайките от пречиствателни станции, е една от новите индустрии на Европа в енергийно отношение и по отношение на околната среда, коментира тогава заместник-министърът.
В някои международни изследвания е посочено, че при процеса на анаеробно разграждане на утайки, се произвеждат около 35 куб. м газ на ден на човек.
Съществуващите в момента варианти за третиране на утайки от отпадъчни води са
оползотворяване чрез термични процеси, използването им върху земеделски площи или за рекултивация на нарушени терени.
Един от най-често срещаните методи за обезвреждане на утайки у нас е депонирането, но то е най-неприемливото решение от екологична и финансова гледна точка, коментира за БТА Атанас Костадинов.
Утайките, получени в резултат на третирането на битови отпадъчни води, са органични материали, богати на хранителни вещества. Те могат да бъдат ресурс, когато се рециклират като торове или органични подобрители на почвата.
Съдържат ценни вещества като азот, фосфор, желязо, калций, магнезий и различни други макро- и микроелементи, които са от съществено значение за растежа на растенията.
Тъй като фосфорът обогатява почвата, една от основните задачи е да се предвидят проучвания и разработки на методи за възстановяване на фосфора и азота от утайките.
Според експертите една от най-подходящите технологични възможности за утайките е изгаряне във вертикална цилиндрична горивна камера. За целта могат да се използват различни технологични решения, включително ротационни пещи, циркулиращ кипящ слой, газификация. Тази година в ТЕЦ "Сливен" е извършено пробно съвместно изгаряне на утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води с конвенционални горива.
Ще продължи да се работи по оптимизиране на експлоатационните параметри на процеса и логистиката по доставка и смесване на утайките с другите материали, начина на съхранение и подаване към горивната инсталация с цел подобряване на емисиите, коментират от МОСВ.
До момента в България не са известни други примери за изгаряне на утайки от отпадъчни води или тяхното използване като вторично гориво.
Същевременно при производството на цимент вече съществува промишлена инфраструктура, която би позволила прилагането на такъв вариант. Действащите в момента в България циментови пещи са "Девня Цимент" ("Италчементи"), "Холсим България" и Златна Панега ("Tитан").
По информация на МОСВ
някои от тях вече имат разрешение да използват висококалорични отпадъци в своите процеси.
В последните години все по-голям интерес представлява процесът на компостиране на утайки от градските пречиствателни станции с цел получаване на компост или органичен почвен подобрител.
Методът е лесно управляем при по-ниски разходи, но е необходимо строго спазване на стандарти за утайките и почвите, където ще се ползва компоста. Някои фирми производители на компост предлагат и други методи на третиране на утайките, като за целта използват калифорнийски червеи за получаване на тор (вермикомпост). Полученият от червеите биохумус може да се използва за залесяване или възстановяване на нарушени терени.
За оползотворяването на утайки в земеделието се изискват два вида разрешителни документи. Едните се издават от МОСВ и са свързани с качеството и състава на утайките - Разрешително за дейности с отпадъци, в съответствие с чл. 35 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Другите разрешителни документи се издават от Министерството на земеделието и храните и са свързани с определяне на състава на почвата, позволеното количество утайки, което може да се използва, както и периода на тяхното влагане.
Необходимо е разрешение, издадено в съответствие с член 6, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи.
С условията на разрешенията се гарантира недопускане на замърсяване на почвите, както и на прилежащите повърхностни и подземни води, коментират още от МОСВ.
