И скане за преразглеждане на законността на решение от 1991 г., с което официално се признава независимостта на Литва, Латвия и Естония от Съветския съюз, разтревожи балтийските страни и предизвика напрежение в отношенията им с Москва, съобщи Ройтерс.
Балтийските страни обявиха независимост през 1990 и 1991 г. В Литва и Латвия имаше жертви при опитите съветски войски да потушат въстанията там. Днес отношението към тези събития в трите държави е особено деликатно, след като миналата година Русия анексира Крим от Украйна, която също бе в състава на СССР.
Руската генерална прокуратура съобщи вчера, че започва разследване на законността на решение на Държавния съвет на СССР, взето в последните месеци на Съветския съюз, с което официално се признава независимостта на балтийските страни. Прокуратурата разглежда въпроса по искане на двама депутати от управляващата партия „Единна Русия“, които смятат това решение за държавна измяна.
Кремъл заяви днес, че не знае за тази инициатива.
Външният министър Сергей Лавров също каза, че не знае нищо, а експерти коментираха, че подобно преразглеждане не може да има сериозни юридически последици.
Но балтийските страни, които сега са в ЕС и НАТО, реагираха с възмущение.
Цялата тази история е юридически абсурд, заяви в отговор на писмен въпрос на Ройтерс естонската министърка на външните работи Кейт Пентус-Росиманус. „Това обаче е
поредният пример за възраждането на имперските нагласи, които, за жалост, съществуват в Русия“,
заяви тя.
Литовската президентска Далия Грибаускайте каза: „Нашата независимост бе извоювана с кръвта и саможертвата на народа на Литва. Никой няма право да посяга на нея. Само ние ще решаваме съдбата си“.
През януари 1991 г., 11 месеца преди разпадането на СССР, тринайсет души бяха убити, когато съветската армия щурмува телевизионната кула във Вилнюс и централата на литовската телевизия, припомня Ройтерс.
Отношенията между Москва и балтийските страни, анексирани по време на Втората световна война по силата на пакта Рибентроп-Молотов от 1939 г., отдавна са обтегнати, но се влошиха след сепаратистките бунтове в рускоезичните райони на Източна Украйна.
В Литва, Латвия и Естония има рускоезични малцинства и трите държави се притесниха от едно изказване на руския президент Владимир Путин миналата година, който заяви, че Москва има право да се намеси с военна сила, ако е необходимо,
да защити рускоезичното население в чужбина.
Руският генерален прокурор вече излезе със становище, че прехвърлянето на Крим от Русия на Украйна през 1954 г., когато и двете страни са били част от СССР, е било незаконно.
