Л идерите на ЕС решиха да бъдат отпуснати близо 3 млрд. евро за справяне с проблема с бежанците.
Решението беше взето на срещата на върха в Брюксел, приключила след полунощ.
Един млрд. евро ще бъдат дадени на Турция, а 17 млн. – на Македония, обяви шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.
Първоначално Юнкер обяви, че Скопие ще получи 700 млн, но ЕК опроверга своят председател. Според говорителката на председателя Мина Андреева става въпрос за „езикова грешка“ и всъщност средствата за Македония ще бъдат в размер на 17 млн. евро, които Скопие ще трябва да раздели с Белград.
100 млн. евро се заделят за спешна помощ за страните от ЕС, борещи се с наплива на мигранти и бежанци, както и 600 млн. за европейската агенция по охрана на границите „Фронтекс“ и за Европол за следващата година.
ЕС ще отпусне допълнително и 1 млрд. евро за сирийските бежанци в близкоизточните страни.
Парите ще бъдат предоставени чрез Световната програма по прехраната и Върховния комисариат на ООН за бежанците, каза председателят на Европейския съвет Доналд Туск, цитиран от ДПА, на пресконференция след срещата.
Срещата в Брюксел прие и решение за спешно създаване на центрове за прием и регистрация на мигранти и бежанци по външните граници на ЕС, най-вече Гърция и Италия. Ангела Меркел каза след срещата, че и
България, макар да не е в Шенген, може да поиска създаването на такъв център,
при същите условия и финансова помощ.
Центровете трябва да заработят до края на ноември и за целта е предвидена и финансова помощ за страните, оказващи се на предната линия на мигрантския поток към Европа. Според френския президент Франсоа Оланд тези центрове трябва да връщат обратно онези, които не отговарят на условията за получаване на убежище.
Според Туск се очаква
милиони мигранти да се опитат да попаднат в Европа.
Не може повече да мислим за отворени врати и прозорци, трябва да помислим за защитата на външните ни граници, каза Туск.
Настоящият хаос по границите трябва да спре, това е обща отговорност, не може държавите да бъдат оставени да се справят сами. Това е тема, свързана с известни противоречия, тъй като е част от въпроса за националния суверенитет. Без да въведем промени, Шенген ще буди страх, коментира Туск.
Постигнахме общо виждане, че нещата не могат да останат така, както са. Единни сме, че справянето с настоящия проблем преминава през
засилен и пълен контрол по външните граници.
Насърчен съм, че днес успяхме да отминем опасния път на взаимните обвинения, допълни той.
Туск посочи, че Турция предлага обособяването на зона за сигурност около Сирия от 80 км, която да бъде под военен контрол и забранена за полети. Той обаче се изказа отрицателно за предложенето. „Не това ни е нужно сега. Предложените 80-километрови безопасни зони с присъствие на европейци и на САЩ за военен контрол са твърде амбициозен проект, а за нас днес най-важното е да сътрудничим с нашите партньори“, каза Туск.
Лидерите на европейските страни не трябва да създават впечатление, че пътят към Европейския съюз е широко открит,
ако те не искат по-нататъшно засилване на потока от мигранти и бежанци, каза пред журналисти в Брюксел и премиерът на Дания Ларс Льоке Расмусен, цитиран от ТАСС.
Не твърдя, че ние трябва да дадем негативен сигнал (на мигрантите), а просто сме длъжни съществено да увеличим помощта за нуждаещите се в регионите, откъдето продължават да пристигат хора, посочи той, говорейки преди началото на срещата на върха на лидерите на ЕС.
Според Расмусен затварянето на границите вътре в Шенгенското пространство ще окаже разрушително влияние на икономиката на ЕС.
