Р едакциите в проекта за промени в Закона за защита на конкуренцията, внесени преди второ четене в Народното събрание от депутатите от "Коалиция за България" Румен Гечев и Корнелия Нинова, са дискриминационни и неясни.
Това заявиха представители на Сдружение за модерна търговия, което обединява големите търговски вериги у нас, на кръгла маса за промените в закона, организирана в Националния пресклуб на БТА.
Промените в закона, които вече минаха на първо четене в Народното събрание, предвиждат въвеждане на понятието "значителна пазарна сила".
Според внесения в парламента текст значителна пазарна сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него.
Промените вече предизвикаха критики от Световната банка.
Според търговците текстовете, които дават право на Комисията правото да разработи, тълкува и прилага методиката за установяване на "значителна пазарна сила", й дават огромни лостове за намеса в търговския сектор.
Проектът за промени в закона не е добър, той е вреден, носи рискове за всички и ще повиши цените, заяви Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.
По думите му всякакви промени в Закона изискват задълбочена оценка на въздействието, която да даде представа на обществото за ефектите от регулациите.
"Смятаме, че предлаганите промени не са добро решение срещу нелоялните търговски практики в България. Пазарът трябва да реагира на търговските отношения, да има конкуренция, която да не се влошава от намесата на външни играчи като държавата и нейните институции. Добра алтернатива на законовата регулация е саморегулацията на бранша. Тя започна вече в ЕС и се развива и в България", посочи Матеев.
Регулацията не би трябвало да е в конкурентното, а в търговското право, смятат в сдружението. Нелоялните търговски практики не трябва да се регулират с конкурентното право, посочиха участници на срещата.
Най-пострадали от свръхрегулацията, заложена в закона, ще са крайните потребители и малките производители, подчертаха от сдружението.
Малките и средните предприятия също може да се сред потърпевшите заради свръхрегулациите.
Проблемът не е сред отношенията между търговците и производители, а се отнася до бизнес средата. Неслучайно българските производители казват, че те всъщност са щастливи от отношенията си с търговските вериги, те им дават възможност да се разрастват и да стъпят на международните пазари, каза Йордан Матеев.
