В новия си, 16-и, брой сп. "Травъл" (Travel) публикува полезен и пълен с любопитна информация пътеводител за Истанбул, един от трите най-посещавани като туристически обект градове в света.
В друга публикация списанието занимателно описва десетте причини, заради които си струва да бъде посетена Флоренция:
1. Люлка на Ренесанса
На пръсти се броят градовете, оказали подобно културно и историческо влияние и променили начина, по който хората виждат и възприемат света. Във Флоренция пламва искрата на Ренесанса, която - благодарение на парите на Медичите и на гения на Леонардо, Микеланджело, Джото, Гиберти, Брунелески - озарява с пламъка си цяла Европа.
Тук Макиавели поставя основите на новата политическа наука, а Галилей - на експерименталната наука. И пак тук Данте редом с Петрарка и Бокачо, родени в съседни тоскански градчета, полагат основите на италианския език.
И днес цяла Италия говори на онова, което някога е било флорентински диалект.
Флоренция е силно привързана към своята история и към гениите на мисълта, словото и четката, които са я създали. Затова и туристите не спират да прииждат на талази, приятно изненадани от факта, че най-големите забележителности са разположени в радиус от 700-800 метра от централния площад Пиаца дела Синьория.
2. Столица на Тоскана
Освен многобройните забележителности, които крие самата Флоренция, като столица на Тоскана тя предлага и една много практична причина да отседнете тук поне за няколко дни.
Флоренция е идеалната отправна точка, от която да изследвате съкровищата на околните градчета, сгушени сред хълмовете на Тоскана. Ще останете изненадани колко много са те.
На 30-40 мин. се намира Винчи, родното място на Леонардо, в чийто замък ще видите експозиция от модели на негови машини.
На юг от Флоренция се намират Черталдо, където Бокачо пише "Декамерон", Сиена с великолепната си катедрала и Пиаца дел Кампо, където два пъти годишно се организират конните надбягвания палио, Сан Джиминяно с високите каменни кули, наречен средновековния Манхатън, Волтера със своите малки музеи, приютили безценни колекции.
На запад от Флоренция ви очакват Лука, родното място на Пучини и град, в който времето сякаш е спряло преди няколко века, Пиза с прочутата наклонена кула и очарователният морски курорт Виареджо. Разстоянието от Флоренция до тях е по-малко от час.
3. Санта Мария дел Фиоре
Великолепната фасада от бял, розов и зелен мрамор на катедралата "Санта Мария дел Фиоре" е сред най-популярните образи не само от Флоренция, но и от Италия. Проектирана е от Арнолфо ди Камбио, а след смъртта му строителството е ръководено от Джото и Пизано. Величественият купол пък е дело на Брунелески.
Непосредствено до входа на катедралата се извисява изящната камбанария на Джото, а срещу него пък се намира осмоъгълната баптистерия с великолепните бронзови врати, върху които Гиберти работил повече от 27 години.
Когато ги видял за първи път, Микеланджело възкликнал, че те са достойни да бъдат поставени на входа на рая. Името - Porta del Paradiso - останало и до днес.
4. Санта Кроче
Тази красива готическа базилика не може да се похвали с пищното великолепие или популярност на катедралата "Санта Мария дел Фиоре", но в някои отношения е далеч по-значима от нея.
"Санта Кроче" е пантеонът на най-великите умове и таланти, родени във Флоренция и Тоскана. Тук са погребани Галилей, Макиавели, Донатело, Росини, Гиберти, Маркони, Ферми...
Тук почиват в мир и тленните останки на Микеланджело, които са буквално откраднати от Рим. Празна обаче е гробница на Данте, тъй като жителите на Равена, където е погребан поетът, поставят охрана на гроба му, за да не би флорентинците да отмъкнат и неговите кости.
Надгробните паметници не са единственото, пред което да изразите своята почит и възхита, тъй като в "Санта Кроче" ви очакват и фрески, изписани от Джото, великолепен барелеф от Донатело, Разпятието на Чимабуе...
5. Уфици
Построен през втората половина на ХVІ в. по заповед на Козимо І Медичи, Палацо дели Уфици първоначално приютявал градската администрация, съдилища, гилдии...
Неговият наследник Франческо І преустроил горния етаж така, че да изложи там разрасналата се колекция на Медичите от произведения на изкуството.
Това били първите стъпки към превръщането на "Уфици" в една от най-прочутите галерии в света. В нея са събрани някои от най-големите шедьоври на Ренесанса - "Пролетта" и "Раждането на Венера" на Ботичели, "Бакхус" и "Главата на Медуза" на Караваджо, "Благовещението" и "Поклонението на влъхвите" на Леонардо, "Тондо Дони" ("Светото семейство") на Микеланджело, "Покръстването на Исус", нарисувано от Верокио, който позволил на младия си ученик Леонардо да Винчи да оформи пейзажа и главата на ангела вдясно, платна на Рафаело, Дюрер, Рубенс, Рембранд, Гоя и др.
6. Галерия Дел'Академия
Ако съдим по опашката отвън, галерията на Академията за изящни изкуства се радва на далеч по-малка популярност от "Уфици". Тук се чака не повече от половин час, докато пред "Уфици" понякога и 4-5 не стигат.
Вярно е, че шедьоврите, събрани в Галерия дел'Академия са далеч по-малко, но пък тук се намира оригиналът на "Давид" на Микеланджело.
Историята на статуята е невероятно интересна, като започнем от дефектния мраморен блок, с който никой (дори Леонардо) не искал да се захване, минем през драматичните перипетии около обсъжданията къде да бъде поставена, местенето є и опитите за поругаването и стигнем до нереализираната идея за музей на Микеланджело.
Тази история ще ви разкажем някой друг път, а сега за финал ще споменем, че в Галерия дел'Академия се намират още няколко великолепни скулптури на Микеланджело, платна на Учело, Гирландайо, Ботичели...
7. Палацо Бараджело
В този отлично запазен средновековен дворец са изложени безценни колекции от гоблени и килими, произведения от слонова кост и сребро, керамика и други, но почти никой не идва в Барджело заради тях.
Перлата в короната на музея е колекцията от готически и ренесансови статуи, една от най-значимите в световен мащаб.
В залите на Барджело ви очакват шедьоври на скулптурата като "Бакхус", "Брут", "Давид/Аполон" и недовършената "Мадона с Младенеца" на Микеланджело, "Давид" на Донатело, "Меркурий" на Джамболоня (безспорно една от най-популярните статуи в света), произведения на Челини и Брунелески.
Специална зала е посветена на Андреа дел Верокио, големия майстор на скулптурата и живописта, в чието ателие са се учили Леонардо, Ботичели, Перуджино и Гирландайо.
8. Понте Векио
Най-очарователният (днес!) покрит мост в цяла Италия някога бил тържище на касапи и рибари, привлечени от водите на река Арно, където можели да изхвърлят необезпокоявани непродадената (и вмирисана) стока.
След като Козимо І Медичи построил Уфици, а на другия бряг на реката издигнал великолепния Палацо Пити, неговият син и наследник Фердинандо І решил да се отърве от отвратителната воня и шумната глъчка.
Затова прогонил месарите и настанил на тяхно място 50 майстори златари и бижутери. Естествено, срещу двойно по-висок наем.
Бижутерите са тук и днес (затова ако минете по моста, ще ви посрещне бюстът на Бенвенуто Челини, един от най-великите ренесансови бижутери и скулптори), а някои магазинчета са останали в ръцете на една и съща фамилия в продължение на 400 години.
9. Палацо Пити
Този великолепен дворец не носи името на Медичите, но в продължение на векове е дом именно на тази прочута фамилия. Палацо Пити е дом на Галерия Палатина, в която е изложена голяма част от колекцията на Медичите.
Най-вероятно изобщо не сте чували за нея, тъй като тя (уви!) остава в сянката на Уфици. Това в никакъв случай не означава, че в Галерия Палатина са изложени платна второ качество.
Напротив, в нея ще видите 14 творби на Тициан, 11 на Рафаело, десетки шедьоври на венецианските майстори, на Караваджо, Рубенс, Ван Дайк... В Палацо Пити се намира и Музео дели Ардженти, където се пази колекцията от златни и сребърни изделия и антики на Медичите.
А зад самия дворец се простира един от най-красивите паркове в Италия - Джардино ди Боболи.
10. Вино & Кухня
Тосканската кухня е една от най-вкусните и най-здравословните в света. Основана е върху местните селски традиции на т.нар. cucina povera или кухня на бедните, но с течение на времето е била обогатена с изискани ястия, които не биха посрамили и най-претенциозните ресторанти в Париж или Ню Йорк.
Тя залага на крехко прошуто и пикантни салами, на всевъзможни вариации на тема паста, разнообразни сирена, пресни риби и морски дарове, зеленчукови супи, крехки печени меса и, разбира се, на превъзходен зехтин.
Що се отнася до виното, славата на евтиното кианти отдавна не блести със силата отпреди две-три десетилетия. Познавачите се ориентираха към сортовете, наречени "супертоскански" - тинянело, сасикая, солая, саммарко... и вината, произвеждани от тях.
Рядко можете да сбъркате с някое Brunello, но цените са астрономически. Приемлива алтернатива са Bodi Santi, Rosso di Montalcino, Gallo Nero, а стане ли въпрос за десертно вино, не пропускайте винсанто, произвеждано от малвазия и требиано и заслужило името си на "свято вино", след като през 1348 г. един монах лекувал с него болни от чума.
