З а голямо нещастие на Фидел, който бе разярен, че не са се допитали до него, "ракетната криза" заради насочените срещу САЩ съветски ракети, разположени на Острова на свободата, беше избягната в последния момент, благодарение на хладнокръвието на Джон Фицджералд Кенеди и Никита Хрушчов.
В замяна Вашингтон се отказа от употребата на сила, за да свали от власт размирния революционер, настанил се под носа на САЩ.
Година по-рано ЦРУ понесе най-шумното си фиаско, изпращайки да дебаркират в Залива на прасетата 1400 противници на Кастро, които след три денонощия боеве бяха принудени да сложат оръжие и поднесоха на Фидел легендарен триумф над "империализма".
Войнолюбивият темперамент тласка младия адвокат да навлезе шумно в политиката: 26-годишен, на 26 юли 1953-та, той тръгва да превземе с щурм втората казарма в Куба - Монкада, при което са избити множество негови другари.
Дисциплиниран принудително от неразривния 30-годишен съюз с Москва, буйният революционер бе заставен да се откаже на стари години от износа на насилствена революция в Латинска Америка през 1989-90 г., когато африканската авантюра вървешe към своя край със завръщането на последните кубински войници от Ангола.
Напук на всичко Кастро е много далеч от мисълта да черпи вдъхновение от опита на последните "братски партии" - китайската и виетнамската - и не възнамерява да прави никакви отстъпки пред капитализма.
Поставена под американско ембарго от 1962 г. насам, кубинската икономика се задъхва от бремето на дребнавата бюрокрация, която се разпорежда с крайно недостатъчните блага.
