Мъжът, който спаси живота ни (снимки и видео)

Х арактерът има огромно значение, особено когато са замесени ядрени оръжия и вие не знаете, не можете да знаете, какво ще направи врагът и сте уплашени. В такива моменти спокойствието помага, адски много помага.

Светът има огромен дълг към един руски морски офицер, който най-вероятно е спасил животът ми, вашият също, а и този на всички, които познавате. Той е спасил дори онези, които все още не са били родени. А ето и неговата история.

През октомври 1962 г. е пикът на кубинската ракетна криза, а в Карибско море има съветска подводница,

която е забелязана от американския флот. Президентът Кенеди е блокирал Куба. Морският трафик е забранен.

#Kennedy #Castro #Khrushchev #cigars! Cuban Missile Crisis has it all, #Buzzkillers! https://t.co/zJmiXag7VW pic.twitter.com/GGoiG0bD8b

— Professor Buzzkill (@buzzkillprof) March 20, 2016

Подводницата се крие в дълбините на океана и американците пускат дълбочинни бомби от двете страни на корпуса. Подводницата се разклаща при всяка нова експлозия. Това, което американците не знаят е, че на борда на тази подводница има тактическо ядрено торпедо, готово за изстрелване и, че руският капитан се пита: „Трябва ли да стрелям?“.

Това наистина се е случило. Въпросният руснак е изтощен и изнервен командир на подводница на име Валентин Савитски, който решил да действа. Той дава нареждане ядрената ракета да бъде готова за изстрелване. Заместникът му и втори в йерархията на подводницата одобрява заповедта. Москва няма връзка с подводницата си от дни. Единайсет кораби на военноморските сили на САЩ са наоколо, всички те са потенциални мишени. Ядреното торпедо е със силаа на бомбата, пусната над Хирошима.

„Ще ги взривим сега“

Температурата на подводницата е над 40 градуса по Целзий, системата за охлаждане на въздуха е повредена и подводницата не може да изплува на повърхността без да бъде забелязана. Капитанът се чувствал обречен. Вадим Орлов, офицер от разузнаването, който е бил там си спомня един особено силен взрив: „Американците ни обстрелваха с нещо по-силно от гранати, очевидно бяха дълбочинни бомби. Мислехме си, че това е краят“. Орлов разказва, че тогава капитанът извикал: „Може би войната вече е започнала там горе ... Ще ги взривим сега! Ще загинем, но ще ги потопим всичките, няма да се превърнем в срам за флота“.

Ако Савитски беше изстрелял торпедото си и беше унищожил американски разрушител или бомбардировач, САЩ вероятно щеше да отговори с атомни бомби и всичко това да доведе до катастрофални последици, пишеруският архивист Светлана Савранская.

@rogertaylorjd Vasili Alexandrovich ARKHIPOV! pic.twitter.com/bs34nf8QJQ

— Roger Taylor, Esq. (@rogertaylorjd) August 15, 2015

Това обаче не се случва, защото

в историята се намесва Василий Александрович Архипов.

Той е добре изглеждащ мъж на 34 години по онова време. Той е равен по ранг на Савитски, командир на флотилия, отговорен за три руски подводници на тази тайна мисия до Куба – най-тихият и невъзпят герой на модерните времена.

Никога няма да разберем какво точно е казал той на Савитски. Но, както казва Томас Блантън – бивш директор на неправителствения Национален архив по сигурността, човек на име Василий Архипов спаси света“.

Архипов е описван от съпругата си като скромен, любезен човек, който просто поговорил със Савитски. Точните детайли са противоречиви. Обикновено историята се разказва така: всеки един от капитаните на трите съветски подводници в океана край Куба е имал властта да изстреля ядрено торпедо, ако и само ако, разполага със съгласието на тримата най-висши офицери на борда. На своята подводница Савитски дава заповедта, която е одобрена от заместникът му, но Архипов отказва да я одобри. Той твърди, че това не е атака.

Официалните съветски разследвания все още са засекретени, но руския репортер Александър Мозговой, американски писател и свидетелският разказ на офицера от разузнаването Орлов предполагат, че Архипов е казал на капитана, че подводницата не е в опасност. Това е било искане за излизане на повърхността. Архипов казва, че дълбочинните бомби са сигнали. Те казват „Ние знаем, че сте там. Идентифицирайте се. Елате горе да говорим. Нямаме намерение да ви навредим“.

Какво се случва?

Руският екипаж не би могъл да каже какво се случва над тях. Първоначалните им заповеди били да отидат директно в Куба, но след това, без обяснения, им е наредено да спрат и да чакат в Карибския басейн. Орлов, който е живял в Америка, чул по американско радио, че Русия тайно е занесла ракети в Куба, че Куба е свалила американски шпионски самолет, че президентът Кенеди е наредил американският флот да обгради острова и да не допуска никой до него. Когато американците забелязали подводницата, Савитски заповядва потапяне дълбоко в океана, което отрязва информацията до тях. Те не могат да чуят американските медии (а и без това не им вярват). Съдейки по това, което знаят, за тях войната вече е започнала.

Не знаем колко дълго са спорили. Знаем, че ядреното оръжие, което руснаците носели (всяка подводница разполагала само с една ядрена глава, със специална охрана, която стояла с нея ден и нощ) трябвало да бъде използвано само, ако самата Русия е нападната. Или, ако атаката е неизбежна. Савитски чувствал,че има правото да стреля първи. Официални руски източници казват, че на него му е трябвала пряка заповед от Москва, но съпругата на Архипов – Олга кава, че е имало конфронтация. Тя и капитанът на друга руска подводница наблизо – Рюрик Кетов, са чули историята от самия Василий.

Дебатът между капитана и Архипов в старата дизелова подводница, проектирана за арктически пътувания е в климатични условия, близки до непоносимите. И въпреки това Архипов запазва хладнокръвието си.

След конфронтацията му с капитана ядреното торпедо не е подготвено за изстрелване.

Вместо това подводницата изплува на повърхността, където е посрещнат от  американски унищожител. Американци не се качват на борда. Няма инспекции и американския флот няма как да знае, че на борда има ядрено оръжие, а и в следващите 50 години няма да разбере този факт. Руснаците поемат на север, обратно към Русия.

Поглеждайки назад, всичко се свежда до Архипов. Всеки е съгласен, че той е човекът, който е спрял капитана. Той е този, който е застанал на пътя на ядреното торпедо.

Доколкото има информация, Архипов не е бил наказан в СССР. По-късно той е повишен.

you most likely owe your existence to this man, Vasili Alexandrovich Arkhipov pic.twitter.com/L4gJD1o4

— max (@fuckite) February 6, 2013

Как Архипов е успял да запази хладнокръвие в тази невероятна жега, как е успял да убеди ужасения си колега, не можем да кажем, но помага, че знаем, че

Архипов вече е бил герой на Съветския съюз.

Година по-рано той е бил на друга подводница – К-19, когато охлаждащата система се разваля и ядрения реактор на борда е застрашен от разпадане. При липсата на резервна охладителна система, капитанът нарежда на екипажа да ремонтира на място и Архипов, както останалите моряци е изложен на високи нива на радиация. 22 от членовете на екипажа умират от болести, свързани с радиацията в следващите две години. Архипов умира чак през 1998 г., но от рак на бъбреците, който се твърди, че е развил именно заради излагането на радиация.