Водата на Земята е безценна. Тя покрива около 70 % от повърхността на планетата. В по-голямата си част водата се разпределя в солените басейни и се смята, че само около 1% от нея става за пиене. Въпреки всичките й неоспорими качества, хората все още не са намерили начин да я опазват правилно и да се възползват от цялото й благотворно влияние. Интересно, нали!? Притежаваме най-прекрасното природно богатство, без което животът би бил немислим, а продължаваме да го тровим безотговорно, продължаваме да бягаме от отговорност. Типично за голяма част от хората...
Има само още едно невероятно нещо, което може да се сравнява с водата по животворна сила. Това не са нито ценните метали, нито нефтът и природният газ, нито поредната безсмислена технология, която помага за ограничаването на мисловния процес при хората... Това е любовта! И тя съществува откакто свят светува, тя подхранва желанието за живот, тя тонизира тялото и освобождава душата... И е също толкова фрапантно недооценена!
Когато бях малка обожавах да прекарвам летните си ваканции сред природата. Баба ми и дядо ми ме взимаха със себе си в едно отдалечено планинско село и там аз имах честта и възможността да опозная света около мен по правилния начин. Всеки ден ходех за вода до изворчето в малката горичка до къщата ни, пълнех шишетата си със скъпоценната студена течност и с часове стоях да я гледам как тече. Нямаше препятствие, което водата не можеше да преодолее с достатъчно постоянство – нито падналите шишарки и борови иглички, нито камъчетата и по-издадените бабунки. Някак си нежната субстанция преминаваше през тях и продължаваше по пътя си, може би защото знаеше, че някъде по-надолу ще се слее с река или ще попадне в някоя чешма и ще утоли жаждата на десетки хора. Изживяването там беше неописуемо. Разбрах, че всичко може да се постигне, когато приложим достатъчно упорство и постоянство. На това ме научи водата.
Години по-късно взех, че се влюбих. Понесох се на неизвестни вълни, които ме носеха до неизследвани брегове – научих се да обичам по труден начин, но това е друга история. С всеки изминал ден аз се влюбвах все повече в някоя черта от характера или външността на любимия човек, с всеки ден любовта си проправяше път до сърцето ми с невероятна упоритост и целеустременост. И така, един ден се оказах безумно хлътнала, вдъхновена, енергична и щастлива – точно както се чувства човек, който е изпил чаша студена вода след усилен труд по време на зноен летен ден. Почувствах се жива! Но го оцених по правилния начин – не използвах любовта само за лична изгода, за да я изхвърля после употребена и замърсена от користни цели, използвах я, за да стана най-добрата в това, което правех, и за да направя човека в сърцето ми доволен, усмихнат и по-щастлив. Естествено, че се появи пречка – той не ми отвърна със същото, но това не го направи по-малко любим, дори ме направи по-борбена и упорита. Един ден си спомних за уроците по химия и биология, най-сетне намерих практическото им приложение. Както всички знаем, човешкото тяло съдържа над 70% вода, която го поддържа живо. Е, аз стигнах до извода, че съдържа и над 70% любов, която също подкрепя живота. Тук има и една уловка – 70% задължително притежаваме, без да се налага да пием вода или да бъдем обичани, тези количества любов и вода са си наши и ние просто трябва да ги открием и да ги подхранваме чрез външни източници за максимално ползотворен ефект.
Сега стоя и пиша, а и си мисля за любовта и водата – как неусетно те променят целия облик на света, как го освежават и дават смисъл на всичко, как подмладяват и мотивират всичко около тях. Удивително е, че има толкова много красота около нас и най-вече вътре у нас – хиляди неизползвани богатства. Чувала съм за една стара поговорка, която гласи, че вода не се отказва, а и мисля, че почти всички я спазват. Защо тогава отказваме да даваме нужното количество любов, разбира се, че освен физическите красота, тонус и младост, трябва да уважаваме и емоционалните.
Нека пием повече вода, на тази тема са изписани стотици хиляди страници! Нека даваме повече любов, нека си позволим да обичаме повече, нека не се отказваме от чувствата си... Защото капка по капка става зелено, свежо, младо, омайно, ароматно, красиво, слънчево, плодородно, полезно... Защото капка по капка става споделена любов, защото капка по капка любов става живот, а ако сме наистина живи, ще опазим и водата, просто хората са толкова емоционално кастрирани и неполивани, че се затварят в кръга на дребните неща и не си позволяват да обръщат внимание на природата и водата, обзети от собствените си душевни любовни режими и суши.
С капка по капка вода и с капка по капка любов можем всичко!
