За мен всичко започна малко след като се роди майката Природа. Аз се реех из пространството на галактиките и обикалях крайчетата на вселената. След това ме изпратиха на земята, домът на хората. Само че тогава, тя не беше гостоприемна за тях, никак даже. Аз и моите сестри, капка по капка, започнахме да се събираме и оформяме различни съюзи с другите подобни на нас вещества. Много, много време ни отне за да оформим и подобрим средата на планетата за да можем да помислим и за следващия етап – възникването на живота. Искам да уточня, на Земя-та се получи така, че беше по-лесно да създадем органичния живот, но аз знам със сигурност, че по други краища на космоса има и неорганичен такъв. Там пак има нужда от такива като мен, но сега няма да говоря за това, а ще говоря за планетата на хората. Започна се от животинки, които дори не знаеха, че са живи. По-малки от мен дори, микроскопични. Това стана, защото всички капки вода, които бяхме заедно, приехме различните вещества сред нас и те съумяха да изградят с наша помощ необходимите конфигурации. През всичкото това време, аз се видоизменях от пара в течност, от течност в твърдо вещество, но същността ми оставаше непроменена.
Същността ми ми помага да помагам и точно това е моята мисия. Аз помагам. И преди милиарди и милиони години, и сега, точно в този момент. Аз помагам да се оформи пейзажа на планетата. Аз помагам за стабилизирането на климата. Аз помагам на всичко живо да живее. Понякога осъзнавам, че се намирам в огромен облак и в следващия момент тръгвам с все сила към земята. По-късно се намирам в океана и обгръщам всички живинки там. Неведнъж съм била част от някое растение, което се е устремило към слънцето. Не ми харесва много, но се случва да попадна и на места, които ме вледеняват и може да минат хиляди години, преди отново да започна да се рея из пространството. Но, това е моята същност. Аз съм кръговратът на живота. Без мен нещата не се случват. Не се хваля с това. Това е моята работа, да помагам на нещата да се случват.
Харесва ми да го правя. Харесва ми да съм в чашата, която жадният отпива и изпълвам тялото му, както нищо друго не го прави. Харесва ми да съм в очите на детенце, което се цупи и иска нещо забранено. Харесва ми да съм в турбината на електроцентралата и да помагам хората да имат топло и светло.
Като стана дума за хората. Това са чудни същества. Те са върхът на еволюцията, най-умните и развити създания на които съм помагала и помагам. В същото време, те са и учудващо наивни и .... как да се изразя по-меко – несъбразителни. В последно време, те не ми обръщат никакво внимание. Използват ме само за работата си покрай „по-важните“ за тях неща – нефт, газ, руди, торове... и ред други. За мен не мислят, просто ме използват. Нямам нищо против това, но ми е интересно, как може да забравиш, че над 70% си изпълнен с вода и че тя е основата на живота. За мен не ме е страх. Аз съм съществувала дълго преди хората и ще ме има дълго след това, но за да ги има тях, аз трябва да съм чиста и налична. А те не ме пазят. Те ме прахосват. Нехаят за чистотата ми. Индустрията и селското стопанство ме замърсяват. Нарушават се естествените ми пътища по земята. Черпят се ненужно големи количества и не се обръща внимание на загубите. Някои печелят от мен, докато други умират от жажда. Объркващо е, как може да ме впрегнат да работя за тях в огромни и мащабни проекти, и в същото време да не обръщат внимание на малките подробности и детайли. А дявола е винаги в детайлите, както обичат да казват хората. Замърсяването ми, се отразява пряко и на тях. На здравето им, на здравето на децата им, на основите за съществуването им. Имам памет за подобни неща из други части на вселената. За съжаление, все още хората не могат да общуват с мен, за да им разкажа и да им покажа, че трябва да се съобразяват какво и как правят с водата.
Е, може би не е късно за тях. Напоследък все повече се обръща внимание на този въпрос. Все повече човечеството започва да вижда последиците от своята безотговорност. Чуват се разумни гласове, които стават по-многобройни. Хората започват да се учат да живеят съобразявайки се с мен и майката Природа. Засега са малко, но стават повече. Все повече от тях започват да разбират, че това, което е събирано капка по капка през милионите години, може много бързо да се изгуби и тогава те няма да имат избор и ще останат в историята. Аз ще се пречистя, както винаги. Може да ми трябват милиони години, но ще стане, а хората няма да ги има и ще дойдат други форми на живот. И за какво, като се замисля? - за нещо въображаемо, което те наричат „пари“. Не знам какво е и не ме интересува. Аз само се опитвам да помагам, но не мога сама да го правя. „Помогни си сам за да ти помогне и Господ“ казват хората. Така е и в моя случай. Аз се опитвам да им помагам, но докато те не осъзнаят това, няма да мога да го направя. Надявам се и вярвам, че ще ме приемат подобаващо и ще осъзнаят, че те не могат без мен, а не аз без тях. Ще насочат усилията си в правилната насока и ще обърнат мисленето и нагласите си... А аз няма да спра да се опитвам да им помагам да съществуват. Все пак, затова съм тук.
Е, трябва да тръгвам, че имам задължения. До скоро виждане при следващия дъжд или пък на лазурното море!
