Една дъждовна капка преди да последва дружките си, се спря за миг, усмихна ми се и ме поздрави:
- Здравей, момче!
След това тръгна да догони останалите капчици, които вече прегърнали се и образували водна струя бързаха да потеглят към реката.
- Почакай! - извиках и дъждовната капчица се закова на перваза и аз попитах с нескрито любопитство. - Къде отивате?
- Как къде? Ами у дома!
- Къде е това у дома?
- Абе, вие не учите ли за кръговрата на водата в училище?! – не скри своето раздразнение малката капчица.
Сега си спомних схемата в учебника по биология, която ясно обясняваше как под въздействието на топлината водата в океаните, моретата, езерата и реките се изпарява, водната пара се издига в атмосферата, охлажда се и кондензира, образувайки капчиците и ледените кристали, от които са съставени облаците. Когато капките станат достатъчно тежки, падат на повърхността под формата на валежи - дъжд, сняг, градушка или мъгла .
- Да, приятелко, учим. Знам къде отиваш! – отговорих засрамено.
Малката капчица се сбогува и побърза да се гушне с друга своя сестричка и така те потекоха към стуйката, която надолу по пътя образуваше малко поточе. Поточе от милиони, може би милиарди капчици. Тях ги чакаше реката, щеше да ги отведе в морета и океани и оттам те щяха да започнат отново безкрайния си кръговрат. Какво невероятно пътешествие!
Замислих се колко са чудни водните капки. Толкова са малки по отделно, а каква мощ притежават, когато са заедно в стихийна водна маса или лавина. Как умеят да променят формата си – могат да са течни, да са снежинки или да са под формата на мъгла. И винаги са така нежни, чисти и прекрасни. Всеки допир с тях ми дава спокойствие и радост, дава ми усещане за вълшебство. Знам – това е вълшебството живот. Защото именно там, във водата, се е родил животът и без нея той не би бил възможен.
От учебника по история знам, че египетските йероглифи за вода и за живот са еднакви. Изумително, нали? Древните хора са знаели стойността на този безценен природен дар. Знаели са, че без водата животът им е невъзможен. Реките, езерата и морето осигуряват живота, благоденствието и напредъка на хората. И ние го знаем. Но сякаш това знание не е изстрадано, а подарено от опита на прадедите ни и затова го приемаме за даденост и не ценим водните ресурси, не ги пазим. Това, че като отворим кранчето на чешмата, от нея потича чиста вода, ни кара да забравим че милиони хора не само не могат да си позволят разхищения, а всеки ден трябва да решават дали да утолят жаждата си, да се измият или да напоят полята. Не си даваме сметка, че най-ценния от природните ресурси не е неизчерпаем. А свърши ли водата, ще изчезне и животът на нашата планета, капка по капка.
Като се замисля, не е никак лошо, че вали. Ах, колко много живот има в този дъжд!
