Капка по капка

Н�о �ой някога замислял ли се е за жаждата?За желанието,когато сме жадни.За онези минути на екстаз и еуфория ,възбуда и ентусиазъм,в които се изгубваме,за да я утолим.Жаждата.Жаждата за живот,за любов,за вяра,надежда.Всички говорим за тази жажда ,нали?Мислим за нея и се надяваме,че някой ден капка по капка животът ни ще се изпълни с тези неща ,без да се налага да се потопим в морето,океана или някоя река.Сякаш жаждата е сама по себе си желание.И като говорим за жажда аз винаги се сещам за пустините.За безкрайния океан от пясък,който те кара да се чувстваш подчинен.Подчинен на природата,подчинен на себе си,на собствените си нужди.И сякаш в пустинята осъзнаваме колко сме самотни всъщност.Знаете ли,аз никога не съм била в пустинята.Никога не съм се изгубвала в море от пясък.Но мисля,че веднъж го сънувах.Бях там с онези арабски одежди.До мен имаше една камила.Музиката,която чувах, беше като шепота на всяка една песъчинка.От едната страна на небето беше залезът-толкова бях жадна(за емоции),че го виждах като един прекрасен мъж,който помахва за сбогом с усмивка на лице.Лека и нежна усмивка,която кара очите ти да се просълзят,защото с цялото си чувстваш ,че този мъж иска да се разплаче. Не,не,направо да се разреве.От мъка,от липса.От другата страна на небето беше луната. Току-що изгряла. Приличаща на жена.Много красива жена. Обградена от звезди. Поне не е самотна,си казваш.Но тя плаче,тя реве. С ръцете си е хванала лицето си и реве. Плаче. Капка по капка. Сълзите й падат на земята и се топят,изчезват. Слънцето е нагряло толкова добре,че веднага ги попива.А тя реве и се къса. После сълзите й станаха на капки кръв.И пак капка по капка тя напой земята с кръв,с болка. Протягаща ръце,тя се молеше Той да не си отива,и той не искаше да си тръгва,но трябваше,нещо го дърпаше и той се усмихваше сякаш всичко е наред ,а не беше.Те цяла вечност са се разминавали,цяла вечност. Нито аз ,нито който и да чете това,знае какво е цяла вечност...Цяла вечност на жажда. И аз бях жадна. Знаете ли,сънувах жаждата. Исках само една капка вода в тази секунда. Само една капчица. А единственото ,което имах бяха стичащите се по бузите ми сълзи. Солени водни капчици вода,които тялото ми произвежда,когато емоциите са крайни. Капки от очите ми,които капят,защото ме боли,защото си спомнях колко жадна бях като дете. Колко обичах водата.Водичката. Събуждам се и съм жадна. Казвам си: Вода! Мисля си за болката от липсата й. Пак мисля за тази пустиня ,за слънцето, за луната,за Земята,за вселената,за хората ,за камилата,за водата. Водата. Водата. Водата. Един ден се събуждам и разбирам,че не мога да живея без вода. Бях на 19.Деветнадесет години аз не съм знаела,че не мога да живея без вода. Пусках я да се оттича ,харчех я. Представих си как водата свършва един ден.Родом съм от Асеновград. Там  реката пресъхна. В коритото й сега има само растения и малко пясък.Реката там почти е пресъхнала.Водата свършва,мислех си.Един ден просто няма да има повече вода и тогава...Тогава??!!Тялото ми е вода.Усещам себе си като вода.Напоследък много често ми се плаче и плача.Знаете ли колко много вода изплаках...Дори аз не съм знаела колко е много.Знаете ли колко често липсата на вода предизвиква дисхармония и ние не знаем,защото просто цял ден сме забравили да пием вода.Дядо ми е много болен в момента.Постоянно си мисля за него и той много често казва:,,Искам вода.Водичка!"Много малко са хората,които знаят колко ценна е водата.Много малко са хората,които я обичат така както аз я обичам.Като дете се пробвах с какви ли не спортове.Е, само с плуването ми провървя.Винаги съм можела,винаги съм обичала да се потапям в безкрайните фантазии на водата,на морето,на реките.Винаги съм искала да избягам от градския басейн по някой канал да се озова в океана и да ми порасне опашка.Умирам си за водата.                                                                                                                                   Учените са пресметнали, че при 1 л загуба на течност започва да ни мъчи жажда, при 2 л намалява умствената дейност, при 3 л започва виене на свят, а при 4 л. са възможни сърдечни пристъпи или дори загуба на съзнанието.Ценете водата,пийте я с любов,потапяйте се в нея и я усещайте с цялото си.Следващия път ,когато имате възможност --на морето ,на реката или в някой басейн-усетете ,че сте част от нея и тя е част от вас.Обичайте я ,за да обичате себе си.Наздраве с чаша прясна ,балканска вода!