Водата в моретата и океаните заема около 70% от земната повърхност, а в човешкото тяло според възрастта е повече от 70%. Тя е във всичко заобикалящо ни - стръкчето трева, микроорганизмите и във всяка клетка на човека - в мозъка и сърцето ни. Ежедневно тялото ни се нуждае от 4л. вода за нормална жизнена дейност.
Можем ли да си представим живота без вода? Нима той би съществувал, ако не беше малката капчица вода? Това са въпроси, които вълнуват всички нас, а отговорите, те може би се крият в самата нейна необятност.
Планетата Земя е като жив организъм, в който всичко е взаимно свързано. Тя е като гигантски пъзел, в който всичко е на точното място и няма нищо излишно. Ако се стремим да променим нещата и премахнем дори един детайл или го поставим на друго място, то ние разрушаваме истинската му същност и цялост. Разрушаваме пъзела, разрушаваме околната среда.
Водата е като кръвоносна система за Земята, тя дава живот на планетата ни.
Една малка капчица вещество- толкова просто и познато, а в същото време непознато и сложно. Истинско вълшебство, което учените все още изучават и изследват, не само като химично съединение с необичайни свойства, а като структура. Тя възприема и запаметява всяко въздействие, което става около нея, и поставя много въпроси за себе си.
В света няма нищо по-меко и податливо от водата, но и по-здраво и твърдо от нея.
Тя е едно тайнство - ту тихо и нежно като майчина сълза, ту страховито и ужасяващо като грохота на океаните.
Малките водни прашинки при полъха на вятъра се съединяват в дъждовни капки- те в порой и в неизброими реки и водопади. Капка по капка, бавно и неусетно водата пада върху скалата и я пробива. Капка по капка водата се издига по стволовете на цветята и дърветата ,преодолявайки десетки атмосфери налягане. Всяко семе, всяко живо същество се създава, расте и развива чрез вода. Тя съпътствува човека през всеки момент от живота му: от утробата на майката, където расте във водна среда, до последния му миг .
Казват, че нефта е черното злато, а водата? Каква е нейната цена? Каква цена бихме дали, ако последната капка вода е спасителната за човешкия живот. Каква цена биха дали майките по време на Баташкото клане, когато с голи ръце копаeли земята, за да намерят подпочвени води. Последната надежда за живота на децата им. Историята има хиляди примери, но мълчи със своя отговор. Тя го оставя на нашето съзнание и съвест.
Водата съпътствува всеки миг от заобикалящия ни свят и самите нас, затова опазването на околната среда е не само наш проблем и отговорност, но и наше задължение към живота и планетата.
Дали в действителност бихме могли да оценим какво всъщност представлява тя за нас?
Осъзнаваме ли наистина със сърцето и душата си, че голяма част от нас, от децата ни и бъдещето е в тази капка вода. Тя е основата на живота за околната среда, защото е връзката на един взаимно свързан свят, в който живеем. Тя е началото и края на живота, защото...
Водата е самия живот.
