Така започва животът на всеки от нас – във вода. Всяко здравословно хранене препоръчва течности - поне по литър и половина – два на ден. При силна жажда не случайно казваме: „Умирам от жажда”, защото без вода животът е немислим. Обезводняването би могло да има фатални последици. Но това не ни интересува, не касае нас. Това засяга някой друг, на друго място. Това е проблем само на човекът свил в шепите си последните капки вода, които поднася към устата на ревящото бебе. Нашата единствена грижа е да се освободим от пломбите на водомера и да намалим високите си месечни сметки. Радваме се на морето, не заради уникалното водно богатство, а водени от идеята да се похвалим на всички от престоя в скъп хотел на първа линия на брега.
Като единствен вид с развит разум уважаваме ли животворната сила на единствената, естествена природна напитка? Или оценяваме липсата на вода само по време на авария, когато кранчето на мивката убийстено съска без да пусне и капка вода? Даваме ли си сметка за всички зони без питейна вода, където хората разчитат на застоялата, вмирисана вода от водоноски? Минавало ли е някога през главата ни, че водната криза в световен мащаб е проблем на всички нас и отговорност на всеки един по отделно – от битовия потребител до промишленостите, които разхищават вода за милиони? Не, кому е нужно? Това, че стоим с часове под душа и пълним басейни с питейна вода е достатъчно да приемем, че водата се полага на всеки от нас по подразбиране.
Едно от малкото неща, които помня от нощта на 22.05.2012, когато към 03.00 часа България бе събудена от силно земетресение е, че бензиностанцията, на която заредих гориво бе пълна с коли и единственото, което хората купуваха бе минерална вода. Виждах ужаса на родителите, грабнали децата по пижамки, излезли на улицата без храна и без дрехи, но търсещи вода. Дано това ни е достатъчно изпитание да оценим безценната стойност на водата, която имаме преди да е фатално късно.
Единствено на нашата планетата има наличие на вода. Единствено, ние човеците имаме разум. И единственото, което можем да направим е да използваме разума си, за да пазим този феноменален, природен ресурс - водата, който както може, малко по малко, капка по капка.
