Обичам водата. Живея в апартамент в центъра на голям град и въпреки това всеки ден когато се събудя първото нещо, което ме зарежда сутрин е една чаша с хубава вода. Веднага се сепвам от думите „хубава вода”. Изникват хилядите въпроси откъде, как, какъв й е състава, дали я има изобщо? Но въпреки това всеки ден ставам и като по детските анимационните филмчета се нося унесено точно натам, където е водата. Никога не забравям за нея, въпреки че имам в главата си безброй други спешни и още по-спешни задачи с „огромно” значение. Понякога обаче без да искам се поддавам да чара на водата и я гледам, помирисвам, докосвам, чувам ромоленето й и когато започна да я пия в мен спонтанно се ражда чувството за радост. Тогава излизам навън и гледам хората в очите, усмихвам се често и даже оправям на съседката компютъра с удоволствие.
Ходя често на плаж. Не знам защо, но винаги с удоволствие там, където има вода. Мога да избирам между пясък, трева, камъни или дори пластмасов стол като допълнение на великото ми преклонение пред водата във всичките й форми от океани до басейни, но тя е неизбежно главен източник за наслада на сетивата ми. Когато застана пред нея винаги се чувствам обладан от копнежа да се гмурна вътре и да се забавляваме заедно. Усещам завличащата й сила да ме кара да се потопя всеки път когато застана край нея - тя просто е истински приятел, който иска да си играем заедно. Имам нуждата да вляза за да се пречистя вътрешно и външно от всичко, което ме еизцапало и чувствам, че тя ми помага - винаги без да иска нищо в замяна. Или всъщност единственото й желание е да й помогна да бъде винаги така заредена с живот. Затова не е нужно много, но ние хората умеем да й причим вреда с хилядите боклуци, които волно или неволно изливаме в нея. Но водата не се сърди, не ни гони от себе си въпреки всичко, а се смее на невежеството ни да да я опазим, тъй като знае, че ние всъщност сме само едно нейно творение, което ще изчезне преди нея. Нали всички знаем все пак, че животът се е родил във водата и ние сме съставени от водата в основна степен. Дали наистина сме толкова безумни да го забравяме? Не зная, но времето е велик арбитър, който спокойно налага своите решения и ние рано или късно ще узнаем мнението му.
Имам едно послание за всички вас, които четете тези редове – водата ни обича. Тя винаги се радва, когато се обърнем към нея голи и жадни. Тя спокойно ни очаква в обятията си всеки ден и ни прегръща без присъди и назидателни съвети, а с любовта на великия създател, който е винаги насреща за помощ в трудни моменти и за веселие в дни на радост. И от нас зависи дали ще изберем дните на блаженство с „жива” вода или ще изберем да забравим, че всеки ден правим хиляди избори, които определят дали ще можем да се изкъпем и напием с „жива” вода за да бъдем "живи" хора. Ако забравим, че правим този избор водата просто ще замине далече от нас, защото любовта е взаимно усещане, в което всеки сам намира своето място за да се чувства част от Великото.
Аз лично направих своя избор и сега всеки ден мисля за всяка капка вода, която имам възможността да докосна. Опитвам се да бъда внимателен винаги и да не я изразходвам за ненужни цели, а само когато наистина почувствам, че трябва да се заредя с безценната й енергия. Остава ми чуждо желанието да я обидя с боклук или мисъл дори. Безумно скъп ми е близкият контакт с водата и като скъпо нещо го пазя с всички сили. И водата ме възнаграждава богато за моето отношение. С царско величие ми дарява здраве, бодрост и красота. Чудя се нима има някой, който не иска да опита от този първороден извор на щастието? Например ти?
