Когато бил едва на 18, жител на Букурещ Йоан Шербан, обявен за мъртъв през 1995 г., обиколил три инстанции, за да докаже, че е жив.
Сега, едва 16 години по-късно - през 2011 г., когато изтече давността на процеса, в който той рискуваше да загуби къщата си, най-накрая признаха, че той наистина не е починал.
За това разказва в. "Евениментул зилей" (EVZ.ro).
Всичко започва от едно дело за наследство,
заведено от брат му Константин през 1994 г.
Той настоява съдът да включи в наследството от родителите им и една къща в покрайнините на Букурещ, притежавана от Йоан Шербан, за която обаче той няма документи.
По този начин той иска от съда къщата да бъде поделена на четири между двамата братя и двете сестри.
"През 1995 г. при граждански процес съдът стигна до заключение, че съм починал и с мотива, че делото не е в териториалната му компетенция, го прехвърли към окръга, в който съм роден - Телеорман.
Така няколко години обикалях градовете Александрия и Виделе, хем жив, хем мъртъв, за да доказвам, че съществувам и да не загубя къщата си. Но съдиите едни след други казваха, че това не е в компетенцията им и накрая изпратиха делото обратно в Букурещ", разказва Йоан Шербан.
Въпреки че съдиите го виждат от плът и кръв, те пишат черно на бяло, че е мъртъв и така накрая мъжът се отказва да ходи по дела.
"Казах си:
"Ако искат да ме намерят, нека дойдат след мен на оня свят",
добавя шеговито Шербан.
Съдиите първоначално искали да го глобят, но после започнали да се забавляват от парадокса, че водят дело срещу "жив труп".
Така с годините мъжът почти бил забравил за процеса, като изведнъж през февруари 2011 г. получил поредната призовка, която го изненадва, защото вече никой от братята и сестрите му не бил сред живите.
Всъщност призовката е за окончателно слагане на край на процеса, който по закон трябва да бъде прекратен една година след като страните по делото не се явят в съда, а не 15 години по-късно, отбелязва "Евениментул зилей".
"Призовката от 2011 г. казва всичко за качеството на правосъдието в Румъния", отбелязва изданието.
