Теория: КГБ убило френския писател Албер Камю

К�а �астрофата, при която през 1960 г. на 46-годишна възраст загива известният френски писател екзистенциалист Албер Камю, била предизвикана от агенти на КГБ.

Италианският университетски учен и специалист по Източна Европа Джовани Катели смята, че става дума за съветски заговор.

Теорията му, изложена на страниците на италианския всекидневник "Кориере дела сера", се посреща скептично от експертите.

Катели твърди, че открил потвърждение за тази версия в дневника на чешкия поет Ян Забрана, издаден след смъртта му.

В оригиналното чешко издание имало пасаж, който не бил преведен в италианската версия, където Забрана говорел за среща с руснак, близък до КГБ:

"Чух нещо много странно от един човек, който знае много неща и разполага с източници, от които да ги научава.

Той твърди, че пътният инцидент, при който загина Камю през 1960 г., е бил нагласен от съветския шпионаж. Те са повредили малко гумата на колата, така че при ускорение на скоростта да се спука".

Заповедта за това действие дошла лично от Шепилов (съветският министър на външните работи по онова време). Тя била възмездие заради статия, публикувана във Franc-Tireurs от март 1957 г., в която Камю атакува въпросния министър във връзка с унгарските събития.

Колкото и съблазнително да звучи тази теория в стил Джеймс Бонд, тя не убеждава френския философ Мишел Онфре, който през януари ще публикува биография на писателя.

Онфре например изтъква факта, че във фаталния ден Камю е трябвало да се прибере с влак и едва в последната минута е решил да се върне с Мишел Галимар (племенник на издателя Гастон Галимар). Освен това колата е била на Галимар.

Според друг учен - Войтех Рипка от пражкия Институт за изследване на тоталитарните режими, тази теория просто не може да бъде проверена, най-малкото защото руснаците няма да позволят някой да се рови в нея.

Така мистерията, ако има такава, за смъртта на най-младия Нобелов лауреат в историята (през 1957 г. е на 44 години), остава.

Авторът на "Чумата" и "Чужденецът" е бил ангажиран писател, протестирал срещу кървавите репресии на бунтовете в Източен Берлин през юни 1953 г. и срещу събитията в Унгария през 1956 г.

Критичното му отношение към комунизма постепенно охлажда отношенията му с другия най-известен френски писател екзистенциалист Жан-Пол Сартр.

През 1951 г. публикува "Разбунтуваният човек", философски анализ на революцията, отхвърлящ комунизма, който довежда до окончателното му скъсване със Сартр и отрицателни реакции сред лявата интелигенция.

През 50-те години Камю се посвещава на защита на човешките права. До края на живота си се застъпва за отмяна на смъртното наказание по целия свят.