Честванията по случай Гергьовден в Родопите започват още от полунощ, разказа директорът на Регионалния исторически музей в Смолян Таня Марева.
Местните хора вярват, че на Гергьовден водите са най-лековити, затова в почти всяко населено място хората се събират при лековити извори.
В Смолян най-почитан е изворът "Балиевата вода" край смолянския квартал "Средок". Хората се мият, пият вода, наливат за вкъщи, като вярват, че водата лекува и има магична сила.
За "Балиевата вода" има десетки легенди, като според една от тях, сляпа жена, дошла чак от Гърция, прогледнала, след като се е измила на извора.
Много почитан извор с лековита вода е и "Аязмото" в с. Момчиловци, при който освен местните жители се събират и хора от съседните села – Соколовци, Тикале, Виево, Кутела и др.
Подобен извор има и в село Смилян.
Счита, че са водата и росата на Гергьовден са магически и лековити, като дори се вярва, че с роса на празника може да се подкваси и млякото, каза Таня Марева, цитирана от Агенция "Фокус".
Друг обичай е рано сутрин хората да станат и да отидат да се измият с роса, за да са здрави през цялата година. Освен това се почита и зеленината, като за целта се бере здравец, клонки от плодни дръвчета и билки. С тях се закичват вратите на къщата и оборите.
На Гергьовден в силистренското с. Средище
гадания за здраве, любов и плодородие изпълняват различни етноси - българи, татари и роми,
съобщи краеведът Румяна Стефанова.
Сред българите в Средище на Гергьовден са среща обичай да се крадат деца, родени след миналогодишния 6 май, с цел те да не боледуват. Майката на бебето се уговаря със своя близка или роднина, която на Гергьовден пристига в дома на детето и го грабва от ръцете на майката, т.е. краде го. Крадлата го отнася у дома си, откъдето майката си връща рожбата, след като е поднесла дарове.
Ритуалът се изпълнява с цел възцаряване на равновесието в природата. Както овцата-майка търси своето пренесено в курбан агне, когато се върне от паша, така и майката на детето трябва да изпита "загубата" на рожбата си. Днес този обичай се практикува в Одеска област, където също живеят българи, разказа Румяна Стефанова.
На Гергьовден се изпълнява и ритуала "люлеене на люлки", като на този ден ергените показват своите изгори, както и "теглене на кантар" за здраве.
През 1892 г. при пребиваването си в Средище Цанко Церковски е участвал в подобни ритуали, като е записал в дневника си, че е тежал 48 оки, или около 58 кг, отбеляза Румяна Стефанова.
Тя разказа, че докато жените приготвят гергьовското агне за трапезата, мъжете през това време главят овчар за местните стада. Това се прави и днес. Овчарят се "назначава" за времето от Гергьовден до Димитровден. Прави се пазарлък по колко лева ще се взема за паша на глава добитък, след като се договорят всеки стопанин дава на овчаря обредна питка и прясно сирене.
За първи път на този ден на трапезата се яде пресен чесън, поставя се и прясно сирене. Характерно е ритуално доене на овцете. Трябва ведрото да е украсено, като под него задължително се слага червено великденско яйце.
Гергьовден е израз на желанието на хората за по-добър живот, за берекет по ниви, по ливади, по градини, по лозя, отбеляза Румяна Стефанова.
Празникът у татарите се нарича Тепреш. Той се отбелязва в първия петък след Гергьовден. За разлика от ромите, татарите колят курбан мъжко агне. Характерно е, че младите и старите татари се събират по отделно на празника, като всяка група има свои задължения. Младите са длъжни в четвъртък да издигнат люлки в местността "Калето" край Средище и да подготвят места за различни игри.
Целта е в петък, на Тепреш, младите да изберат необезпокоявани от никого своите спътници в живота. Това става по време на игрите "шън намак" и "каладжъ батъ". Младите се избират и новосформираните двойки се оповестяват, обясни Румяна Стефанова.
Игри, веселие и смях придружават празника. След забавата младите се прибират на тържествен обяд на рода, който слага край на празника.
Рано сутринта на този ден възрастните жени татаркини изпичат кръгли питки, които са малки и се наричат "калакат". Питките заедно със сладкиши и сушени плодове се отнасят на гробищата. Целта на този обичай е да се почетат мъртвите и да отправят благопожелания за берекет за настоящата година.
На 6 май
в Архитектурно етнографския комплекс "Етър" край Габрово се открива изложбата "Пътят на хляба",
която представя характерните обредни хлябове, които се замесват за календарни и семейни празници, като Коледа, Великден, Гергьовден, сватба и др.
Изложбата проследява и традиционните практики и обреди, съпътстващи добива на зърно и брашно, а също и производството на хляб през XIX и началото на XX век. Нейни автори са Мирослав Йорданов и Илия Вълев, уредници в музея.
Гостите на комплекса ще имат възможността да наблюдават традиционно замесване на гергьовски обреден хляб и да опитат прясно сирене. Всеки от посетителите ще може да се залюлее на гергьовска люлка, както и да се претегли на кантар за здраве, както е по традиция.
Фолклорен ансамбъл "Сивек" от Габрово ще представи фолклорна програма пред Саковата къща на комплекса от 11.30 ч.
Изложба от обредни хлябове ще има и в Добрич,
Гостите на изложбата ще могат да разгледат и вкусят от добруджанския хляб, който от едно време за празниците е бил украсяван с характерния за района символ – житен клас, както и с други знаци - на слънцето, на гроздобера, на кошарата, където са били домашните животни.
Както навсякъде из страната ни обредните хлябове и в Добруджа имат кръгла форма. В този край обаче хлябът е най-дъхав и вкусен, твърдят местните хора.
За Гергьовден тук също е бил характерен обичаят залюляване. Под сайванти са били закачвани въжени люлки, украсени с цветя, и деца, моми и жени са се залюлявали. Добруджанци са вярвали, че колкото по-нависоко отива люлката, толкова по-високи ще бъдат житните класове.
Този и други народни обичаи ще бъдат възстановени в празничния ден в Етнографската къща в Добрич. Посетителите ще могат да се претеглят на едновремешен кантар. Етнографската къща ще посреща гости през целия празничен ден – от 8,30 до 17,00 ч. От 11 ч. пред храм "Свети Георги" Професионалният ансамбъл "Добруджа" ще поздрави присъстващите с фолклорни изпълнения, посветени на Гергьовден и Деня на храбростта и българската армия.
