Гс суването по интернет става все по-приемливо за българите - 35% от тях биха гласували по
електронен път, ако това бъде регламентирано със закон.
Това показват резултатите от
национално представително проучване на НЦИОМ в 86 населени места из страната.
29% от анкетираните, макар и да
не са против гласуване по интернет, не биха се възползвали от подобна възможност, защото не
ползват интернет. Една четвърт от участвалите в изследването заявяват,
че предпочитат да дадат вота си в избирателна секция, а не да гласуват
по интернет.
Освен че става дума за навик, хората допускат, че
електронното гласуване не е достатъчно защитено. Идеята да се гласува
по интернет е подкрепяна най-често от мъжете, от младите българи и от
тези на средна възраст, от образованите, от хората със стандарт над
средния, от жителите на столицата и на областните градове.
Привържениците на ГЕРБ и на Синята коалиция по-често от останалите
одобряват интернет-вота.
54% от интервюираните одобряват предложението
в проекта за Изборен кодекс на всички видове избори да може да се
гласува и по електронен път.
Едва 19% са против, а 27% не могат да
преценят. Близо
две трети от българите изразяват опасения, че изборните резултати
могат да бъдат манипулирани -
предимно от хораот 50 до 59 години, такива със средно образование, жители на малките градове и от политически апатични българи.
Общественото мнение е раздвоено по въпроса дали са защитени личните
данни на избирателите. Най-силно недоволстват от това, че личните им
данни се излагат на публични места хората на възраст между 30 и 39
години, жителите на малките градове, и негласуващите. Жителите на
столицата и на селата се притесняват значително по-рядко от публичното
огласяване на подобна информация.
Според 31% от интервюираните тайната
на вота не е защитена:
подобно опасение изказват по-често хората на
възраст между 50 и 59 години, жителите на малките градове,
тези с основно образование, ромите и негласуващите.
17% от
интервюираните заявяват, че за тях е чиста загуба на време в почивния
ден да ходят да гласуват. Подчертана липса на интерес към гласуванеима сред най-младите - до 29 години, сред столичаните, сред
най-богатите, но също и сред бедните, нискообразованите и ромите.
Между 3% и 5%, посочват, че се затрудняват
при попълването на бюлетината, както и при придвижването си до
избирателната секция. Малко по-висок -- 7%, е делът на онези, които
трудно се ориентират в интегралната бюлетина.
Основен проблем на изборния процес у нас, според интервюираните е
купуването на гласове, втори по значимост - "изборният туризъм", посочен от 9% от
интервюираните, а при предложени варианти за отговор - 49%.
За последните три години делът на готовите да гласуват срещу
заплащане нараства четири пъти - от 4% на 17%.
83% твърдят,
че при никакви обстоятелства не биха гласували срещу заплащане. Този
дял обаче е с 13% по-нисък от регистрирания в отговор на същия въпрос
през 2008 г.
61% от гражданите обаче твърдят, че
знаят към кои институции да се обърнат в случай, че станат свидетели на
изборни нарушения. С най-голямо одобрение - от 71% от запитаните, се ползва
идеята за въвеждане на принципа за уседналост на местните избори -
право да гласуват да имат само гражданите, живели не по-малко от 12
месеца в съответната община.
55% от интервюираните през октомври 2010
г. одобряват забраната на т.нар. политическо номадство в общинските
съвети - когато общински съветник напусне групата си, да не може да
преминава в друга или да стане независим.
51% от интервюираните предпочитат данни от социологически проучвания да
не се огласяват в деня за размисъл.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
