Дс с, 20 години след промените, корупцията и организираната престъпност преживяват бум на Балканите. Корупцията продължава да е явление, което все още се възприема като добре "смазан инструмент" за оцеляване.
Незаконни сделки, облагодетелстващи разпродажби, сенчест трансфер и преразпределение на значителни активи, акумулирани в годините на "реалния социализъм" - това е общият фон, на който вирее "властта на лизинг".
Това твърди проф. Пламен Георгиев в анализа си за корупционните мрежи в Югоизточна Европа, цитиран от "Дойче веле".
Според гост-професора в университета в Хайделберг опитите на балканските управляващи елити да овладеят тези явления са в критична точка. Патронажите в многообразните им форми - етнически, политически, религиозни или корпоративни са широко използвани като мрежи за влияние.
Псевдодемокрациите - полета на корупция
Политическите покровителства са една от причините за корупция в балканските страни. Те възпроизвеждат специфични образци на изборно поведение, електорални процедури и дефектни институции.
Според професор Георгиев повечето партии от ерата на прехода са се формирали като колективни клиентели на насърчени от властта групи по интереси. Само в България криминалните групи са похарчили към 200 млн. лв. за купуване на гласове, сочи тазгодишно изследване на независимия Център за изследване на демокрацията в София.
Злоупотребите принудиха българския парламент да предвиди наказания за продавачите на гласове. Ефектът от подобни мерки е твърде спорен, коментира проф. Георгиев, тъй като патроните често са използвани като инструмент за натиск върху маргинализирани групи в качеството им на "колективни клиенти” на партийни покровители или близки бизнес кръгове.
Само през последните два мандата около 20 български депутати са лобирали активно за приемане на закони в интерес на икономически структури, свързани с организираната престъпност.
Проф. Пламен Георгиев смята, че кризата от есента на 2008 г. ще доведе до нова "метрополна бедност", а тя на свой ред до нови вълни на престъпност и корупция. Експертът очаква особено нарастване на бездната между "покровители” и "клиенти" при етническите патронажи.
Етническите групи се използват често като "мръсната ръка" на местни барони и престъпни групи. Чрез тях се извършват и злоупотребите с еврофондовете за помощи в сферата на образованието и културата. Принос в изграждането на корупционните мрежи на Балканите обаче имат не само националните псевдодемокрации.
Глобалните патронажи и "заграбването на държави"
Това е друго поле на корупцията в региона, смята социологът. Покровители от типа на Газпром и Сименс са примери за източници на корупция в Балканския регион.
"С различни трикове, премълчавани от българските правителства, някои псевдоинвеститори извлякоха значителни дивиденти", казва Пламен Георгиев. "България е на кръстопът, така че по-широкият евроазиатски поглед откроява преплитането на корупционните мрежи и престъпността."
Според изследване на американски университет възвръщането на "заграбените държави" в Югоизточна Европа може да отнеме 30 години. Проф. Георгиев смята, че пътят към тази цел би могъл да бъде скъсен.
Въпреки че корупцията e особено брутална, а балканските корупционни мрежи контролират значителни сектори от обществата или са оплетени в "голямата политика", една нова институционална архитектура, поощрявана от европейски и национални политики, би могла да бъде шанс за Балканите.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
