"Македония" (Macedonia) разказва за пътуването на студентката по мироопазване и предотвратявване на конфликти от университета "Бъркли" в Калифорния, Хедър Робърсън.
Тя всъщност е не само главна героиня на историческия комикс, а е реално лице и съавторка на Пекар.
До сътрудничеството им се стига след среща между двамата преди нейното пътуване на Балканите и конкретно в Македония, за да събере материал за дипломна работа.
Главната тема е мирното разрешаване на значителното етническо напрежение в бившата югославска република.
Също като действителната Хедър, главната героиня тръгва за Македония, за да търси отговор на въпроса как страната е избигнала война и не е тръгнала по пътя на Босна или Косово.
Комиксът следва точно бележките на Робърсън за нейното пътуване, а то започва така: студентката влиза в спор с преподавател по политология, който твърди, че войните са нещо неизбежно и не могат да се предотвратяват.
Тя заминава за Македония, за да търси доказателства в подкрепа на тезата си, че конфликтите могат да се решават по мирен път.
Там студентката се среща с учени, политици, представители на международни и неправителствени организации, обикновени граждани от всички етнически групи.
Всичко това е представено много живо и много еклектично: разказът е отчасти биографичен, често заприличва на пътепис, а по същество е замислен като академична студия за предотвратена гражданска война.
Темата обаче е сложна и това принуждава авторът да въвежда дълги и тежки диалози, освежавани единствено от рисунките на художника Ед Пискор.
Политическите дискусии на Хедър обикновено са съпътствани от обеди, вечери и пиене на кафе и изглеждат крайно измислени и изкуствени, смятат от "Дойче веле".
По този начин студентката прекарва един месец в Македония и на Балканите. Този неголям опит - и малко друга литература по темата - са единствената основа за познанията на двамата съавтори по историята на страната и региона, затова занимателните наивности и грешки са неизбежни.
Все пак ценното в изводите от проучванията на Хедър се състои може би в това, че гражданските войни не се предотвратяват от международна намеса, а от хората, които живеят в една държава.
