П рез 2014 г. България е достигнала най-високите равнища на участие в корупционни сделки за последните 15 години. Това сочат данните от Доклада за оценка на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията, който беше представен днес.
През тази година в страната са реализирани средно
около 158 хил. корупционни сделки на месец. Повечето от тях се извършват по инициатива на държавната администрация,
чиито служители упражняват корупционен натиск върху гражданите, сочи докладът. Проблем е и политическата корупция.
През 2014 г. податливостта на корупция е на равнище, сходно на това от 1999 г., въпреки покачващата се нетърпимост към корупционното поведение, посочват от Центъра.
Ефективността на корупцията, като метод за решаване на проблеми, се увеличава и в бизнес сектора. Повечето фирми нямат доверие на публичните институции и не смятат, че получават равно третиране в съда. Подобно отношение е основателно, тъй като на всички равнища на управление продължават да съществуват сериозни разхищения, в следствие на които държавният дълг е нараснал с 10 пункта, отбелязват от Центъра.
Възходът и падението на КТБ са показали, че
завладяването на държавата от частни интереси е стигнало дори до най-силните правоприлагащи органи
като прокуратурата, финансовото разузнаване и Централната банка, посочват от Центъра.
Сагата „Южен поток“ пък е разкрила колко високо е достигнала корупцията в държавните институции заради това, че интересите на други страни са успели да диктуват условията на българския парламент и правителство за сметка на българските и европейските интереси, смятат анализаторите.
Повишаването на административната и политическа корупция през 2014 г. става на фона на продължаващата неспособност на Висшия съдебен съвет да посрещне предизвикателството да гарантира, че прокуратурата и съдът ще се борят успешно с корупцията и завладяването на държавата, се посочва в доклада. Структурата на съдебната система все още не дава гаранции за бързо, справедливо и прозрачно прилагане на закона, сочат заключенията от документа.
Заради заключенията в доклада правителството ще започне спешно изработването на нов антикорупционен план
съобщи БНР.
„Мисля, че този доклад е труден за четене, защото констатациите са изключително тежки и категорични. Това е един много смел текст. Мисля, че се нуждаем от един нов антикорупционен план за действие. Не толкова стратегия, колкото план, който да определя конкретните мерки и да дава реалната перспектива за това, което трябва да бъде направено. Аз лично мога да се ангажирам с това, че този план ще бъде разработен на базата на констатациите“, коментира вицепремиерът Румяна Бъчварова.
